Мара Белчева
Вихор здійнявся...
Вихор здійнявся і ніч розігнав,
стрімко зорю у вуста вцілував,
линув навокіл, зчиняючи рев,
хвацько розгойдував крони дерев.
Стих ніби... Мить – і наскочив ізнов,
стука у хвіртку мою стрімголов.
Наче минуле прийшло мені в сон –
серце забрало моє у полон.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Мара Белчева
Втурна се вихър...
Втурна се вихър, разпъдил нощта,
вихром целуна зората в уста,
и се понесе нехаен насам,
люшнал дървесни вършини, ей там.
Сви да отмине, но пак връхлетя
в миг и се сблъска в мойте врата.
Спомен от минали вихрени дни –
как той сърцето ми лудо плени!