Росен Русев Вечер в июле Пер. с болг

Лилия Охотницкая
Юли,
тишина, лилава вечер.
Денят си отива,
поклаща бризът клони,
денят изтича като пясък
между пръсти.
На хълбок е полегнал сякаш
и лоши мисли гони.
Отива си,
следи от влюбени
по пясъка оставили.
Рисуващи сърца,
вълна изтрива ги след тях,
а те все така рисуват
до следваща вълна.
Спряло време,
ветрец, ухаещ на земя
от слънцето нагрята,
на зряло жито,
на праскови и дини,
смокини сладки
и небе,
почти до Август
обсипано с звезди.
и чакани надежди.

Июль,
тишина, лиловый вечер.
День уходит,
бриз наклоняет ветви,
день утекает как песок
между пальцев.
Как будто прилёг на бок
и гонит плохие мысли.
Уходят влюблённые,
оставляя следы на песке.
Нарисовали сердца,
волна стёрла их след,,
а они всё так же рисуют
до следующей волны.
Остановилось время,
ветерок,благоухает земля,
нагретая солнцем,
запах спелой пшеницы,
персиков и дынь,
сладкого инжира
и небо,
почти до августа
обсыпанное звёздами.
И ожидание, что сбудутся надежды.