Зора. Мъгла. И той вървеше,
Като молещ се е монах.
Такава буря преди беше,
Като отплатата за грях.
И дяволът бяга капризен.
Той пази родния си край,
Той гледа хората прецизно,
Защото той е Свети Николай.
Той стои в целия си ръст.
Сиянието се простира,
Под слънцето е руски кръст,
Далеч напред от манастира.
Земя. Народ. И тишина.
Тъмнината за край борби.
Над полето бледна Луна...
И ангели тръбят в тръби.