Геновева Цандева
ДЪЖД
Градът прихлупи мократа си шапка.
Запалените улични гердани
се пръснаха в дъждовния оркестър.
Под блузата припява песента ми
и в ритъма й стъпките потракват.
На кестените под чадъра пъстър
очите ми танцуват във очакване
да дойдеш и с дъха си да изпиеш
мънистата дъждовни от ресниците.
Ще ме прегърнеш. После ще избягаме.
Знаеш ли, дъждът съблича птиците.
Геновева Цандева. Дождь. (Перевод на русский язык: Нина Цурикова)
Укрылся город отсыревшей шляпой.
На улицах развесил ожерелья,
всё забурлило в дождевом оркестре.
Под блузой моей тоже льётся песней
и в ритме, и в шагах моих он слышен.
Под зонтиком каштана разноцветным
глаза мои блуждают в ожиданье:
придёшь ты, задыхаясь, чтобы выпить
жемчужины-дождинки на ресницах.
Ко мне прильнёшь. А после убежим.
Ты знаешь, дождь и птичек раздевает.