НЕСТИНАРКА. РУСЛИНА АЛЕКСАНДРОВНА
Все по тези пътища бездомни
младостта ми луда тича,
а до днес така и не запомних
миг, във който да не съм обичала.
Очакваха ме брегове безпаметни.
Сподиряха ме ветрове и птици.
Замеряха ме с думи, с камъни...
Обичаха ме цигани и рицари.
Морета, разбушувани стихии,
целуват пак нозете ми горещи.
Орлица под крило ме крие
и полудявам с всяка нова среща...
Така до смърт съм влюбена в живота,
че все едно дали съм грешна или свята –
със собствен кръст към своята Голгота
танцувам луда върху живата жарава на Земята!
-----------------------------------
Фейерверк. Руслина Александрова
Всё по этим бездомным дорогам
Жарит вены мне юная кровь,
Я забыла сегодня так много:
Те мгновенья, где гаснет любовь.
Берега меня ждали в забвенье,
Ветры, птицы гонялись за мной,
И во след мне бросали каменья,
И цыгане манили с собой.
Море бурное в пляску вступает,
Мне целует ступни – ну и пусть!
И орлица крылом покрывает,
И от встреч я шальной становлюсь.
Жизнь люблю до последнего вздоха,
Всё равно, я - свята иль грешна,
Крестик свой я несу на Голгофу
И пляшу на кострище одна!