Андрей Германов
Ото й усе, чого жадаю я!
Вернутися в низеньку нашу хатку,
у двір, укритий килимом ромену,
в траву упасти, розпростерши руки,
мовчати, прислухаючись до тиші,
дивитися на хмари сніжнобілі
і знати, що жива моя матуся
й хрестом трава зім’ята піді мною —
це просто хрест, залишений хлопчиськом
що незнанням багатий і щасливий...
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Андрей Германов
А колко мъничко ми трябва днес!
Да се завърна в къщицата ниска
във двора, цял обрасъл със лайкучка,
да се простра по гръб, ръце разперил,
да замълча, заслушан в тишината,
да гледам облаците снежнобели,
да знам, че майка ми е още жива
и кръстът смачкана трева под мене
е просто кръст, оставен от дете,
богато и щастливо със незнание…