Галина Иванова Сидит на берегу пустынном

Красимир Георгиев
„СЕДИ НА ТОЗИ БРЯГ ПУСТЕЕЩ” („СИДИТ НА БЕРЕГУ ПУСТЫННОМ”)
Галина Драгнева Иванова (р. 1967 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Александр Борисов


Галина Иванова
СЕДИ НА ТОЗИ БРЯГ ПУСТЕЕЩ

Седи на този бряг пустеещ,
вглъбена в свой, далечен свят,
и се усмихва – като фея,
открила камъче – ахат.

Рисува в пясъците с пръсти,
под миглите таи тъга,
надява водораслен пръстен
и тръгва бавно по брега.

Тук, в заливчето сред скалите
чертае стъпки само тя.
Над нея облаче с възхита
искри зад слънчева черта.

Навярно фигура е странна –
вглъбена, тръпнеща жена.
И как рисува филигранно
по пясък като по стена!

Лек бриз косите й целува
и гали миглите с перце.
Навярно тайно пророкува
за друго нечие сърце.

Дали мечтано и далечно,
дали пък пълно с искрен плам?
Защо разплакана съм вечно
след сън подобен – виж, не знам.


Галина Иванова
СИДИТ НА БЕРЕГУ ПУСТЫННОМ (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов)

Сидит на берегу пустынном,
Погружена в свою мечту,
Смеётся феей беспричинно,
Камней увидев красоту.

Рисуя на песке перстами,
Печаль в глазах она таит,
Из водных трав букет сплетая,
Там у морской скалы стоит.

В заливе, на брегу скалистом
Останутся её следы,
От солнца облаком лучистым
Златые чудятся черты.

И женская фигура странна –
Ошеломлённая душа.
О, как рисует филигранно
Картину эту не дыша!

И волосы ей бриз целует,
И гладит шорохом ресниц.
Как будто тайно предсказует
Сердец привет и нимбы лиц.

Что та мечта ночная значит,
Свет солнца ль, полная луна?
И почему всегда я плачу,
Проснувшись – знаю ли сама?