„В ТАЗИ НОЩ” („В ЭТУ НОЧЬ”)
Валентин Петрович Соколов Зека (1927-1982 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Валентин Соколов Зека
В ТАЗИ НОЩ
В тази нощ се разстилаше сребърен сняг
и преливаше в синкаво лакът.
В тази нощ арестант се откъсна за бяг,
този, който копнял бе и плакал.
Разкривиха редици метални греди,
не звънтеше луна зад решетки.
И зад него останаха сини следи,
отразили мъртвешката гледка.
И по ясната неизбледняла следа
тичат хора в пустиня безбрежна.
От далечната вис ярка златна звезда
ги следи и лукаво, и нежно.
Този бяг все по-бърз е по пътя нелек.
В мрак горящо сърце ще застине.
И след час е пред нас на снега син човек,
накачулен от кучета сини...
Ударения
В ТАЗИ НОЩ
В та́зи но́щ се разсти́лаше сре́бърен сня́г
и прели́ваше в си́нкаво ла́кът.
В та́зи но́щ ареста́нт се откъ́сна за бя́г,
то́зи, ко́йто копня́л бе и пла́кал.
Разкриви́ха реди́ци мета́лни греди́,
не звънте́ше луна́ зад реше́тки.
И зад не́го оста́наха си́ни следи́,
отрази́ли мъртве́шката гле́дка.
И по я́сната неизбледня́ла следа́
ти́чат хо́ра в пусти́ня безбре́жна.
От дале́чната ви́с я́рка зла́тна звезда́
ги следи́ и лука́во, и не́жно.
То́зи бя́г все по-бъ́рз е по пъ́тя неле́к.
В мра́к горя́що сърце́ ще засти́не.
И след ча́с е пред на́с на снега́ син чове́к,
накачу́лен от ку́чета си́ни...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валентин Соколов Зэка
В ЭТУ НОЧЬ
В эту ночь серебром размерцались снега,
Голубым перелитые лаком.
В эту ночь арестант оторвался в бега,
Тот, что часто смеялся и плакал.
Перед ним расступились стальные ряды,
И луна не звенела в решетках.
И остались за ним голубые следы
Отражением мертвенно четким.
И по этим еще не отцветшим следам
Мчались люди пустыней безбрежной.
И с далеких высот золотая звезда
Им мерцала лукаво и нежно.
Все быстрей и быстрей ускорялся их бег.
Чье-то сердце горело во мраке.
Через час на снегу голубой человек
И над ним голубые собаки...
1949 г.
---------------
Руският поет Валентин Соколов з/к (Валентин Петрович Соколов Зэка) е роден на 27 август 1927 г. в гр. Лихославл, Тверска област. Има незавършено висше образование. Съветски дисидент, арестуван за отказ от участие в избори, за политически стихове, за стълкновения с органите на милицията, за разпространение на текстове, опорочаващи съветския строй, и др.п. Като политически затворник прекарва близо 35 години в лагерите на Гулаг в Дубравлаг, Воркутлаг и Мордовия (в периодите 1947-1956 г., 1958-1968 г. и 1970-1982 г.). През 60-те и 70-те години го оценяват като един от най-талантливите руски поети дисиденти. До нас са достигнали над 300 негови стихотворения. Поезията му се отличава с гражданска смелост, наситена метафоричност и романтичен патос. При изтичането на последната му присъда пише заявление за отказ от съветско гражданство и е затворен в специализирана психиатрия в Черняховск. Умира на 7 ноември 1982 г. в гр. Новошахтинск, Ростовска област. От края на 80-те години негови стихове се появяват в издания като „Вопросы литературы”, „Театральная жизнь”, „Книжное обозрение”, „Литературная Россия” и др. Посмъртно излизат книгите с негова поезия „Глоток озона” (1994 г.), „Тени на закате” (1999 г.) и „Осколок неба” (1999 г.).