„И този дъжд! Как само опустяха улиците!
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!“
Иринакис
И този дъжд… Как опустяха улиците.
Мъгла, сиво до равнодушие.
Ставам да залича на тъгата си, уликите
и да спра на душата глухите звуци.
Боцкаш. Като вълнена блуза,
наметната върху голата кожа.
И знам, че това е илюзия,
но ми се прииска да мога,
да спра дъжда. Да върна времето,
в което бях от живите по-жива.
Да изчезне сивото. Да светне небето.
Да нарисувам нова картина.
Да хукне към мен мисълта ти отново,
както винаги дръзка, гола, красива.
И в нея оцветени в смешното розово,
да бъдем известно време щастливи.
автор илюстрации - Ирен Тодорова