БУРЯТА, ЦИГАНСКИЯТ КАТУН
и „Свети Никола”
(гражданска поезия)
Автор: Величка Николова – Литатру1
Буря идва – страшна,
мощна и крещяща.
Тичайте, чергари
с кончетата стари.
Тичайте, летете,
но не към морето.
Бурята влече.
Ще ви повлече.
Тичайте, летете,
но не към полето.
Бурята мете.
Ще ви помете.
Тичайте с конете.
Те са умни твари
и са ви другари.
Нека водят те.
Бурята не чака,
майката си трака.
Бързо приближава,
ритници раздава,
фучи, а и тряска,
всичко живо стряска.
Вихри се , лудее,
реве и беснее.
Небето повлича,
в морето го свлича.
Злобата расте…
А конете стари –
верните другари
тичат все надолу
към дерето голо.
Там се свличат всички
в ниските тревички.
Не мърдат, не шават
и се уповават
Кольо да не спи,
та да ги спаси.
Никола се трогва.
Облаците погва,
мълниите скършва,
бурята прекършва.
Морето притихва.
Природата стихва,
слънце се усмихва.
Пече ли, пече…
Нощта наближава,
катунът зашава…
А кобилка – майка,
над жребче се вайка.
Обгрижва го нежно
със обич безбрежна.
Циганчета черни -
със конете верни
тичат и лудуват…
Искат да будуват.
А техните майки
със див лук и лайки
и с доста водица
наготвят чорбица.
Нахранват катуна.
Децата заспиват.
В майчини ръце.
Чергарите черни,
на дълга си верни,
напълват паница
с лучена чорбица.
Гледат да е харна
в знак на благодарност
към Свети Никола,
че ги е спасил.
Най- младата майка
му поднася лайка
и благодари.
Луната изгрява,
катунът запява
за новото време,
дето няма бреме,
дето няма бури
и циклони луди,
ни бедност, ни кражби
ни нищожни дажби.
Дето няма грях.
Има разум, смях.
Утринта приижда.
Катунът раздвижва…
Животът се лее,
а чист извор пее…
Слънцето се смее…
Пече пак, пече…
Литатру
*(Свети Никола” – закрилник на бедните, на рибарите, на търговците…
Батулийският манастир ( в Стара планина близо до София)
носи името „Свети Никола”.)