Кой хвърля камък в "моята градина"
Автор: Величка Николова – Литатру1
Боже мой, само аз ли съм грешна?
Знам, неволно и волно греша.
Ако има един безпогрешен –
ти счупи с камък моята глава.
Съжалявам за волните грешки,
а неволните аз не броя –
компенсирам с постъпки човешки.
Чрез сърцето си аз ги роя:
на приятели обич раздавам,
враговете лекувам със лек.
От пожар аз дечица спасявам
и се чувствам богата, човек.
Камък в чужда градина не хвърлям
и избягвам места пълни с лих.
Аз доброто градя със години,
за да бъде животът ни тих.
Но защо ли човешките „твари”
коленичат пред силните днес?
И защо ли „добрите другари”
си завиждат и днес и нощес!?
Тези дето обичам ме краднат
и ме карат да страдам до смърт,
и ръка не ми дават щом падна,
а сгреша ли – очаква ме мъст.
И защо ли най- близките хвърлят
остър камък и целят във гръб.
А пък други - павета подхвърлят
към човек дето „имат му зъб”.
И така: Аз в живота ни сложен
опознах много грях и печал,
но вървя все нататък, където
има обич и чест, а и жал,
и приятелство честно, което
защитава деня - често сив
и се бори със облак в небето,
за да бъде деня ни щастлив.
Литатру