С любов към България
(Циганска душа)
Автор – Величка Богданова – Литатру1
С чергарите вървя, вървя натам,
където май най- близко е морето.
А танците и песните ни, знам
и ден, и нощ се чуват до небето.
В лутане и търсене на брод
се нижат дни, а също и години.
Омръзна ми чергарския живот,
сезонът на търпението ми мина.
Мечтите ми летяха към чужбина…
Припев:
Ти, мое циганско сърце, душа без срам -
водете ме със устрем и с готовност.
Реших и тръгвам сам- сама. Не знам -
животът ще ме срещне ли любовно?
Ти, моя мила майко, не рони сълзи!
Танцувайте и пейте, катунари…
Щом в мен носталгията пропълзи –
аз ще възпея спомените стари,
и моята гъдулка ще кънти,
и звуците ще режат тишината,
и лунното кълбо ще се върти,
звездите ще танцуват край луната,
и звезден прах към мен ще полети,
ще се търкулне тихо на земята,
и моите сълзи ще изсуши,
но не
носталгията, гнездеща в душата,
но не
носталгията, гнездеща в душата,
*Всички ние: българите - дори с полумакедонска кръв (като мен),
дори от цигански или друг произход -
щом сме родени, отгледани и работили в България, я обичаме и тачим като своя майка.
Величка Богданова Николова - Литатру1
Фото: от Google