БОЖЕНЦИ
Автор – Величка Богданова – Литатру
Едно селце, там,
горе на Балкана,
едно селце,
създадено от *Жана,
все още диша, помни, песни пее…
За детски смях и хора то копнее.
В Боженци съм.
За него Ви разказвам:
Това е Раят, тук ми се живее.
Соколи ще ми кацат на ръката,
а влюбените птици ще ми пеят.
По калдъръми леко ще пристъпвам
като сърна що дебне от гъстака.
На риса аз мустака ще подръпвам,
от ноктите му остри ще потръпвам.
Боженци е на шестстотин години,
а в него днес са към стотина къщи.
Дувари се прегръщат със гергини
и здравец калдъръмите
обгръща.
Пък вечер,
щом луната се запали,
ще тичам по калдъръма със сандали,
ще будя самодивите заспали
и горски цар ще любя,
но… едва ли!
С Божана сутрин, рано на чардака
ветрецът ще ни черпи с чай от билки,
ще пием и ще пеем за юнака,
що счупил в турска сган
сто мотовилки.
Денят преваля. Порти ме поканват
във къщата – музей на „Дончо попа”
Там, баба със бастунчето потропа
и рече: - Баш дарител
бил е попа!
Не спи Боженци, в църквата ме кани.
Свещичка паля, с Бога си говоря.
Светлик в душата мило ме прикани
сърцето си за обич да отворя.
В Боженци съм. Тъй близко е до Бога.
Това е раят! Тук ми се живее.
С орлите белоглави ще се рея
и стихове ще пиша както мога.
Величка
*
„Село Боженци е на 600 години и е обявено за архитектурно - исторически резерват.
Според легендата е основано от търновската болярка Божана, която след падането на столицата Търново под османско робство през 1393 година идва тук с деветте си сина. Слага началото и дава името си на цветущото селище. Днес селото има 100 къщи, по - голямата част от които са на възраст между 100 и 200 години, а някои са над 200 годишни; улици, калдъръми, дувари.
Всичко изглежда така, както е било през втората половина на 19 - ти век. В Боженци можете да видите: къща - музей "Баба Райна" , къща - музей "Дончо Попа" , църквата "Свети Пророк Илия" и др.
Боженци предлага възможност за почивка в запазена атмосфера на отминали времена.
Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.”
*
Моето семейство и още 3 коли с наши приятелски семейства и невръстните ни деца, (преди години) посетихме Боженци, връщайки се от летуването ни на Черно море.
Всички харесаха стария кичест Балкан и Боженци, а аз бях не само възхитена, а и завинаги обладана от гледките и горските шумове. Така си представях Рая.
Естествено, в Стара планина има разнообразие от диви животни. Хищниците обикновено спят денем, а ловуват нощем, но ние видяхме вълци и чухме рев на мечка. Рис не видях, горски цар – също ;) , а единствените самодиви бяхме аз и младите и красиви съпруги от приятелските ни семейства, а малките самодивчета бяха децата ни – момиченцата, естествено.
Никога няма да забравя величествените гори, храсталаците и птичия зов за любов!
*
ФОТО:Натюрморт - Художник - Величка Николова - Литатру1 (масло, пратно, шпакла)