„И БУДЕТ ДОЖДЬ...”
Владимир Валентинович Чекалов/ Игнатьевых (р. 1950 г.)
14 превода
Преводи от руски език на български език: Красимир Георгиев
Руският поет Владимир Игнатиевих (Владимир Валентинович Чекалов/ Игнатьевых) е роден на 1 октомври 1950 г. в с. Рахманово, Переславски окръг, Ярославска област. Произхожда от древния род Игнатьевых. Завършил е МДУ „М. В. Ломоносов”, защитава докторат по авиомеханика и газова динамика. Кандидат на физико-математическите науки, старши научен сътрудник, той е автор на 2 монографии, десетки научни публикации и 9 изобретения. Работил е като генерален директор на няколко държавни обединения, институти и предприятия. През цялото време на своята научна и иновационна работа твори и публикува поезия и бардови текстове за песни; както научната и иновационната му дейност, така и литературното му творчество е нетрадиционно, модерно, с изключително прецизна поетика. Автор е на стихосбирката „Век вековой” (2016 г.). Живее в гр. Переславл, Ярославска област.
СЪДЪРЖАНИЕ
Войната / Война
Когато станеш стар и алчен / Когда станешь старым и жадным
Ние сме лицата на нашия народ / Лица мы у нашего народа
Переславска седмица. 1. Новогодишна прескочи-кобила / Переславская неделя. 1. Новогодняя чеха-рда
Переславска седмица. 2. По заскрежения плаж / Переславская неделя. 2. Заиндевевшим пляжем
Переславска седмица. 3. Часовник бие в полунощ / Переславская неделя. 3. И Новый год опять назначен
Трижди предалите те / Предавшие трижды
Съдба / Судьба
Ежко смокчо / Ёжик ужик
Майя. Сюита Кармен / Майя. Кармен-сюита
Болестта / Болезнь
Нашите / Наши
Руският полк на безсмъртните / Русский полк бессмертных
Избори / Выборы
---------------
ВОЙНАТА
Войната шумоли, пълзи, войната пак напомпва скули.
Войната тихо ще сълзи в снега към хора и аули.
С тръстики мамещи блести и пълни застояло блато.
Не бърза да ви приюти, войната търпеливо чака.
Ще влезе с дългове при вас, с банкрут над банките ще висне.
Ще стегне примката в захлас, на шии вените ще стисне.
Ще убеждава, ще крещи с нелепи войнствени повели.
Ще казва: „Ти не раждай, ти не яж, а ти умри в неделя!”
Ще шепне някому: „Мрази, че този има друг цвят кожа!
Тез изгони, а тез срази!” Не може тъй. Не ще помогне.
А тази кучка с поглед зъл краде пари, руши бюджети.
Войници, каски, мит за дълг, обстрел, муниции, ракети.
Когато няма изход прост за тост с париците ни жалки
и след нездрав пореден мост градим и пием, но по малко...
Тогава ще се появи! (Ще влезе, ще влети, ще тряска.)
Света хлапешки ще взриви, като стръвница ще завластва.
Войната вика, тя пищи. Войната мачка в кърви скули.
Войната градове руши, изтрива хора и аули.
И... Пак ще бъде нужен свят: дворци, пари, колиби, стоки.
И ще творим света богат сред ръкоделните посоки.
Но пак ще шумоли до нас, с бомбето си изпращащ поздрав,
дебеличкият чичко Марс. А ний го смятаме за спонсор...
ВОЙНА
Война шуршит, война ползёт, война накачивает скулы.
Война тихонечко войдёт со снегом в дальние аулы.
Война заполнит камыши немого, тёплого болота.
Война нисколько не спешит, всегда найдет война кого-то.
Войдет долгами в особняк, поставит банк к банкротной стенке.
Завяжет петлю как-то так, что задрожат на шее вЕнки.
Кого-то будет убеждать искать бессмысленно работу.
Кому-то скажет: не рожать, не печь блины, не жить в субботу.
Шепнёт кому-то: не любить того, другого, с цветом кожи.
Их надо гнать, их надо бить. Не надо это. Не поможет.
Но, эта сука, втихаря, ворует денежки в бюджетах.
Солдаты, пули, якоря, маневры, топливо в ракетах.
Когда не станет чем платить, когда не куплены товары,
когда закончены понты, когда не пьют и строят мало.
ТОГДА! Тогда ОНА придёт, (войдёт, влетит, ворвётся, въедет).
Парнишку МИР она взорвёт, и зарычит на мир медведем.
Война кричит. Война орёт, война расквашивает скулы.
Война дома, как пыль, сотрёт, и города, людей, аулы.
И… будет снова нужен мир, дома, дворцы, товары, деньги.
И снова миру будем мы творить людское рукоделье,
пока шуршит там вдалеке, играя оптикой на солнце,
Марс, толстый дядя в котелке. А мы-то думаем, что спонсор…
-----
КОГАТО СТАНЕШ СТАР И АЛЧЕН
Когато станеш стар и алчен,
аз флейта ще ти донеса.
Ще свиря и ще пея,
с ушите глухи за да чуеш
звучението ти.
Когато станеш стар и алчен,
аз ще накарам слънцето
да свети ярко.
Със слепите очи
да видиш изгрев ти.
Когато станеш стар и алчен,
аз бисерна вода ще загреба
от дъното на кладенец.
Със сухите си устни
да попиеш влага ти.
Когато станеш стар и алчен,
аз ще откъсна от простора
едно такова синьо късче,
с което в своя джоб
небето ще усещаш ти.
Когато станеш стар и алчен,
аз паметта ти ще събудя,
ще седна срещу теб, отново
от всичко минало
да черпиш сили ти.
Когато станеш стар и алчен,
аз пак ще се превърна в детство,
ще се превърна в теб и заедно
ще пием жадно
капка след капка от живота.
КОГДА СТАНЕШЬ СТАРЫМ И ЖАДНЫМ
Когда станешь старым и жадным,
я принесу флейту.
Я буду петь песни,
чтобы глухими ушами
слушал звучанье ты.
Когда станешь старым и жадным,
я позову солнце.
Будет светить ярко,
чтобы слепыми глазами
видел рассветы ты.
Когда станешь старым и жадным,
я зачерпну воду.
Прямо со дна колодца,
чтобы сухими губами
влагой напился ты.
Когда станешь старым и жадным,
я оторву неба
синий такой клочочек,
чтобы в своём кармане
чувствовал небо ты.
Когда станешь старым и жадным,
я воскрешу память,
сяду с тобой напротив,
чтобы во всём прошедшем
силы вновь черпал ты.
Когда станешь старым и жадным,
я превращусь в детство,
стану опять тобою,
чтобы пить вместе жадно
каплю за каплей жизнь.
-----
НИЕ СМЕ ЛИЦАТА НА НАШИЯ НАРОД
На Владимир Кошкин, който първи се хвърли срещу куршумите
Аз опричник съм, селски стопанин. Аз в Потешния полк съм стрелец.
С Пугачов съм, но съм и дворянин. Жив е моят образ векове.
Бях богат, сразих врага неканен с цяло състояние. От мен.
Бях поручик, болница, стенание, в битката при Ла Ротер ранен.
Крепостен съм, но съм и помешчик, граф Орлов съм. В ден на масов смут
бях казак, жени сечах зловещо. Бях хлапак с фенер, показващ път.
Бях матрос в сразения „Варяг” и талантлив бях щабен офицер.
Бях дружинник в Пресна и бродяга, смело пишещ с Пешков маниер.
Болшевик на власт съм през октомври, буржоа съм за разстрел след туй.
И свещеник в расо дългополо, и татарин с празник „Сабантуй”.
Бях кулак, оставен без „излишък”, бях конвой, закарал го в Сибир.
Бях партиец, изучавах книжки. И чекист – спортист и богатир.
Крепостта при Буг аз защитавах, бях пленен съветски командир.
Изпокъсано зебло надявам или нося вълнен сив мундир.
Аз колхозник съм, налози плащам доброволно. Пуша груб качак.
Аз съм учен, с Бог се мери нашта власт, създала атомен заряд.
Демократ съм, тръгва перестройка. А до вчера върл бях комунист.
Аз бандит съм. Рекет и престрелки. Аз търгаш съм и капиталист.
На народа ние сме лицата в старите и в новите години.
Може би ще дойде свободата някога при нас завинаги.
* Опричник – служител от гвардията на Иван Грозни, в преносен смисъл държавен човек.
* Потешен полк – воински подразделения, сформирани през ХVІІ в. по времето на Петър Първи.
* 9 януари 1905 г. – кървава неделя в Санкт Петербург, разстрели по време на работническа демонстрация.
* Битка при Ла Ротер (La Rothiere) – сражение през 1814 г. между френските войски на Наполеон и съюзническите армии на руснаци, прусаци и вюртембергци.
* „Варяг” – брониран крайцер от Тихоокеанската ескадра на Русия в началото на ХХ век.
* Пешков – Алексей Максимович Пешков, Максим Горки.
* Крепостта при Буг – крепост до река Буг, Брестката крепост.
ЛИЦА МЫ У НАШЕГО НАРОДА
Владимиру Кошкину (Он первым бросался под пули.)
Я опричник, также и крестьянин. Я стрелец „Потешного” полка.
Пугачевец, вместе с тем я барин. Я един в минувшие века.
Я купец, отдавший состоянье на войну с французом. Весь кошель.
Я поручик, госпиталь, стенанье, в битве раненый при Ля-Ротьер.
Крепостной я, он же и помещик, граф Орлов. Девятым января
Я казак, рубящий шашкой женщин. Я пацан, свисавший с фонаря.
Я матрос с погибшего „Варяга”, и штабной блестящий офицер.
Я дружинник с Пресни и бродяга Пешков, пишущий на свой манер.
Большевик я в Октябре у власти, там ведомый на расстрел буржуй.
Я священник в длиннополой рясе, и татарин в праздник „Сабантуй”.
Я кулак, сдающий все излишки, и конвойный, что ведет его в Сибирь.
Я партиец, изучавший книжки. Я чекист – спортсмен и богатырь.
Я защитник крепости у Буга, и плененный красный командир.
Я хожу в изорванной дерюге, и ношу я шерстяной мундир.
Я колхозник, сдавший все налоги, без порток. Курящий самосад.
Я ученый, мы почти, что боги, создали мы ядерный заряд.
Демократ я, движу перестройкой. А вчера я ярый коммунист.
Я бандит. Доходы, рэкет, „стрелки”. Я торгаш, почти капиталист.
Все мы лица нашего народа в старые и новые года.
Думаю, что может быть свобода к нам придет и может навсегда!
-----
ПЕРЕСЛАВСКА СЕДМИЦА
1. НОВОГОДИШНА ПРЕСКОЧИ-КОБИЛА
Пред вигвам почти достоен зад гигантската секвоя
закачлив английски хобит пее ласкавички песни
на девойка-дебеланка андалузка, май испанка,
за тунели бели, с думи примитивни, но чудесни,
позабил глава в паница с неизгребана водица,
окосменост да прикрие. Зад вратата, сбръчкал шия,
закрещя в нощта – с наперен синьо-ален гребен птица –
селският петел, проскубан след поредна разправия.
Изпълзяли от мазето елфи пърхат за привети
към народа. Таласъми само няколко успяха
да присъстват на концерта. Но старушка Баба Яга
им изкудкудяка благо много весели частушки
и с магия от мазето им продаваше билети.
Със спанак сред този хаос понатруфен Маус тука
през ключалката се взира, за да се ориентира.
А Емил приятел гони, цял пропит в одеколони
под миндера се провира, удря по зъбите щука.
Арлекино от Торино джоба на другар пребърква,
Пиеро докато хърка, му задига блина с плънка.
След хобот и хобит тук... С вой Кремълската кула дрънка
в знак, че е нахлул герой – на Черен Дракон е година.
Карнавалната гълчава до зори ще продължава!
2. ПО ЗАСКРЕЖЕНИЯ ПЛАЖ
...в скрежния бряг на плажа скита бездомен пес,
бляскави камуфлажи вятър навява днес –
лятному без неволи, снежно със син привет,
храстите днес са голи, рибите са под лед...
храстите! слънце бледо... мярка се силует...
в смях се тресе и, гледай, хвърля се в пирует –
като старица гъгне, кланя снага върба...
късно е вече, тъмно, късно... стоиш сама...
3. ЧАСОВНИК БИЕ В ПОЛУНОЩ
Ще бъде дъжд. И тази птица
крилото мокро ще суши.
С отблясък пурпурен вино
в сребриста чаша ще искрее
пред пламъка трептящ на свещ.
В прозорци капките ридаят
и Новата година ваят,
часовник бие в полунощ.
ПЕРЕСЛАВСКАЯ НЕДЕЛЯ 51, 13887
1. НОВОГОДНЯЯ ЧЕХА-РДА
Под докучливым вигвамом за раскидистой секвойей
Добрым хоббитом английским пелись ласковые песни
Милой девушке-толстушке из гишпанской Андалуси, –
- и подземных нор, слагая незатейливые строки,
Спрятав голову в кувшине с незачерпнутой водою
Чтобы скрылась волосатость. За дверной перегородкой
До утра кричал спесивый, с красно-синей бородою
Петушок с облезлой мордой со вчерашнего сраженья.
Вылезая из–под-вала эльфы крыльями махали
Проходящим. Из кикимор только нескольким досталось
Побывать на том концерте. Но за-то старушка Яга
Накудахтала им много незатейливых частушек,
Под-по-лою продавая благотворные билеты.
Расфуфыренный, с шпинатом, Маус, шел велеречиво,
Заглянуть в дверную щелку, прочитать из титров надпись.
А наш старый друг Емеля весь пропах одеколоном
С щукой лазая под-ла-вкой, примеряя зуботычки.
Арлекино из Турино выворачивал карманы
У Пьеро, отнять пытаясь самосвёрнутое тесто.
Хобот, хохот, хоббит… пробит час в Кремлевкой башне,
Означавший наступленье года черного Дракона.
Карнавальное веселье будет длиться до рассвета!
2. ЗАИНДЕВЕВШИМ ПЛЯЖЕМ
заиндевевшим пляжем бродит понурый пёс
искрящим камуфляжем ветер скамьи занёс –
летнее не заметно, снежное в голубом,
это кусты раздеты, рыбины подо льдом…
это кусты! лишь солнце... высветит силуэт…
брызгает и смеётся, вынырнув в пируэт… –
бабушкой перемётной кланяется ветла…
поздно уже и тёмно, поздно… стоишь одна…
3. И НОВЫЙ ГОД ОПЯТЬ НАЗНАЧЕН
И будет дождь. И будет птица
сушить промокшее крыло.
Багряным отсветом вино
в седом бокале заискрится
дрожащим пламенем свечи.
На стеклах окон капли плачут,
и Новый год опять назначен
курантным боем в пОлночи.
-----
ТРИЖДИ ПРЕДАЛИТЕ ТЕ
Трижди предалите те те молят,
търсят твойта закрила.
Какво ще им кажеш, любящий Боже?
Имаш ли още сили?
Под дясното ти ребро – болка от копие.
Ще се върнеш ли при тях?
Трижди предалите те те молят,
опрости техния грях!
Сребърната ти мисъл тежи над бъдното –
съден от съд негоден.
Отпиват Юди тяло и кръв до дъно,
ще им помогнеш ли?
С бичове те бичуваха, от кръст притиснат,
кръвта ти прахта проклина,
пълзиш, трънен венец е твоята истина,
а край теб крещят: „Помогни ни!”
Трижди предалите те те поздравяват... (Лъжа!)
„Води ни напред, Боже!”
Трийсет сребърника предават сега
кой какво да получи може.
Ти, трижди предаденият, потъпкван в прах,
паметта своя запази.
Всеки от тях изживя своя страх.
Любовта ти ще ги спаси.
Ти, трижди предаденият, си вездесъщ и мъдър
и напред да прозреш можеш:
дори децата на децата ти отново да те разпънат,
те са твоят народ, Боже.
Трижди предалите те се гърчат в огъня:
„Сами себе си ще изгорим!”
Може би, дрънкайки с шпорите, конници
ще довършат последния Рим.
ПРЕДАВШИЕ ТРИЖДЫ
Предавшие трижды, просят тебя
Дать им твою помощь.
Что же ты скажешь им также любя?
Найдешь ты ещё мощь?
Под правым ребром та же боль от копья,
Вернёшься ли в их мир?
Предавшие трижды, просят тебя –
Двадцать веков их кумир.
Серебряной мысли тугая волна –
Ты ими ведь был судим.
Помянутый телом и кровью до дна,
Поможешь ли ты им?
Исстёган бичом и придавлен крестом,
По крови своей в пыли,
Ползешь, прикрываясь терновым венцом.
Рядом кричат: помоги!
Предавшие трижды, приветствуют. (Лжа!)
Мессия веди нас вперед!
Тридцать серебряных делят дрожа
Кому из них что упадет.
Преданный трижды, растоптанный в прах,
Память свою береги.
Каждый из них получает свой страх.
Спасенье в твоей любви.
Преданный трижды, ты видишь везде,
Ты можешь понять вперёд:
Дети детей твоих даже в суде
Это ведь твой народ.
Предавшие трижды, ревут из огня –
Мы сами себя палим!
Может быть всадники, в шпоры звеня,
Закончат последний Рим?
-----
СЪДБА
Всички хора се раждат еднакво,
но по своему всеки умира:
върху кол ще се гърчи някой,
друг след транс пътя вечен намира.
СУДЬБА
Рождаются люди все одинаково,
умирают же – каждый по-своему:
кому – быть посаженным на кол,
кому-то свалиться в промоину…
-----
ЕЖКО СМОКЧО
Блин, котак, блин, кубатура.
Таралежи къркат грог.
Блин е фигура с контури
на пълзящ в тавата смок.
Влак, среднощ е, в ресторанта
хем пътуваш, хем пък спиш.
Хапваш блин с червило странно
и мечтаеш за Париж.
През разкъсаните гащи
святка беличко петно.
Кърт в кушет-вагона с място
е сразен на домино.
Към коняк не се присяга,
спрял да пие в преден ден.
Ежко! Еж? В мъглата бяга...
Зад прозорец запотен
скитник виждаш или мишка?
Портиер с маркуч на двор.
Мини-жуп. С модерн-подстрижка
е момчето. В кротък спор
някой влезе неотдавна.
Смешка ли е, или сън?
Ежко, еж... И смокът славен
бързо отпълзя навън...
Трак-трак-трак притраква влакът.
Шафнер носи чай горещ.
Два въпроса още чакат:
Ти изпращаш? Не? Посрещай!
ЁЖИК УЖИК
Эксп. на конкурс „Конкурс Авангарда и Актуала”, „Ноев Ковчег”
Вот, блин, кот, блин, кубатура.
Загуляли два ежа.
Блин, такая вот фигура
у ползучего ужа.
Поезд, полночь, в ресторане
вроде едешь, вроде спишь.
Ешь блины в губной помаде,
размечтавшись про Париж.
Из разорванных коготок
светит белое пятно.
На плацкартной полке кроток,
проигравший в домино.
На коньяк его не тянет,
тот закончился давно.
Ёжик! Ёж? Опять в тумане…
В запотевшее окно
глянет бомж, а может мишка?
Дворник с шлангом во дворе.
Мини юбка. Стрижка-фишка
под мальчишку. О добре
кто-то сказывал недавно.
Может мент, а может сон.
Ёжик, ёж. И ужик славный
был, да сполз куда-то он…
Тук-тук-тук стучат колеса.
Проводник разносит чай.
Два оставшихся вопроса:
Провожаешь? Нет? Встречай!
-----
МАЙЯ. СЮИТА КАРМЕН
С черна пачка, с черна блузка, с ярка лента е това
тяло гъвкаво и дръзко. Нежна, миличка глава,
дълга лебедова шия музиката следва тук,
в лека стъпка крак се вие, сякаш е от струна звук.
Мами безнадеждно тъжно мъжкия ни свят суров!
Няма с жест да го излъже! Без причини за любов...
За мъже на ширна сцена недостигана блести
тази птица – пламък-време, няма как да не лети!
Ах, „Сюита Кармен” – песен с вятър-танц над степ видях!
Майя-младост се понесе – стъпки и ръце с размах!
Никога след туй не мога пак да видя тоз фетиш –
ярко чувство, вихрен огън, зов божествен да летиш!
* Сюита Кармен е едноактен балет по музика на Жорж Бизе в оркестрация и аранжировка на Родион Шчедрин. По мотиви на едноименната новела на Проспер Мериме, залегнала в основата на операта „Кармен”, либретото на балета написва първият му постановщик – кубинският балетмайстор Алберто Алонсо. За пръв път балетът е поставен на 20 април 1967 г. в Болшой театър за Майя Плисецка.
МАЙЯ. КАРМЕН-СЮИТА
Черной юбкой, черной сеткой, красной лентой и трико
Облекло стан гибкий, крепкий. Вслед за музыкой влекло
Длинной шеей лебединой, поворотом головы.
Легкий шаг не уловимый длинных ног, как звук струны.
Как она влечет, как манит! И как дразнит всех мужчин!
Ни один жест не обманет! Для любви ведь нет причин.
Те – из всех мужчин на сцене, но и им ведь не поймать
Эту птицу: пламя-время, что не может не летать!
Ах, „Кармен-сюита” – песня с танцем-ветром по степи!
Это Майя-юность плещет взмахом рук и поступи!
Никогда ни до, ни после не пришлось мне увидать
Ярче пламени и чувство, что зовет тебя летать!
-----
БОЛЕСТТА
Пристигне ли болест – тя работа пак е.
Работиш умело – умело се бий!
Бори болестта до последната капка,
в неволята с воля ти болест надвий!
БОЛЕЗНЬ
Болезнь – это тоже такая работа.
Умеешь работать – умей и болеть!
С болезнью борись до четвертого пота,
Чтоб силу болезни собой одолеть!
-----
НАШИТЕ
Наша зима е, наш студ и мраз, вледеняващ наш вятър.
Те пристигнаха, с огън рушейки безснежния свят.
Ти покрий ни, виелицо, скривай жените, децата.
Нека в сняг, под земята, макар и сред сажди търпят.
Градове изгориха, взривиха светини и църкви.
Безпощадно децата ни в Аушвиц превръщаха в прах.
Пред нечувани зверства изправиха живи и мъртви.
Вледеняващ ответ ще е нашта победа над тях.
Пролетта ни ще бъде. Ще пее при изгрева славей.
Ще посрещаме слънцето с волен спасителен зов.
Наште дойдат ли, враг за злодействата ще отговаря.
Наште дойдат ли, пак на земята ще има любов.
* Дифтонг. В българския език при думата Аушвиц гласните звуци „а” и „у” образуват неделима цялост и се четат като една сричка.
НАШИ
Это наша зима, наш мороз, наши стужа и ветер.
Те пришли к нам с огнем, разрушая бесснежье границ.
Ты укрой нас метель, что б спаслись наши жены и дети.
Пусть в снегу, пусть в земле, пусть, не пряча от копоти лиц.
Они жгли города, подрывали костёлы и церкви.
Не щадили детей в крематориях Айнц-Аушвиц.
Перед зверствами их все страданья людские померкли.
Леденящим ответом будет наша Победа для них.
Будет наша весна. Будут петь соловьи на рассвете.
Будем солнце встречать, не считая опасных минут.
Когда наши придут, перед ними за всё те ответят.
И любовь будет жить на Земле, когда наши придут.
-----
РУСКИЯТ ПОЛК НА БЕЗСМЪРТНИТЕ
По-малко плач в Деня победен,
по-силни символни слова.
Деди и прадеди ни гледат
в здрачаващата синева.
Изчезнаха в пръстта окопи.
Полята бойни са в цветя.
Забравиха в полвин Европа
за лагерите на смъртта.
Но помнят всички полка руски.
Върви народ, върви градът.
Вървят загинали-безсмъртни,
вовек е паметният път.
РУССКИЙ ПОЛК БЕССМЕРТНЫХ
Все меньше плачей в день Победы,
всё больше знаменных речей.
Уже не деды, а прадеды
глядят из сумрака ночей.
Давно осыпались окопы.
Лесами заросли поля.
Уже забыло пол Европы
про запах смерти в лагерях.
Но, помнят русский полк бессмертных.
Идет весь город, весь народ.
Пропавших-павших-незабвенных
сквозь время памяти несет.
-----
ИЗБОРИ
По стара руска привичка
работа вършим, ругаем власт.
Но все пак, ще вмъкнем в кавички,
привлича ни нейната паст.
ВЫБОРЫ
По старой русской привычке
Делаем дело, ругаем власть.
Но все же, заметим в кавычках,
Никто не желает ей пасть.
---------------------------------------------------
http://stihi.ru/avtor/ignatyev
Владимир Игнатьевых. Електронна брошура
14 превода
Преводи от руски език на български език: Красимир Георгиев