ЧЕСТИТ ДЕН НА ПОЕЗИЯТА!
В МЪЛЧАНИЕТО Ана Величкова
Не ми е нужна ефимерна слава.
Аз не вървя по лек, охолен път
и празната суетност не познавам.
Пред мен миражи златни не трептят.
Отхвърлила отрано пустотата,
от тъмни изкушения страня,
но ако сбъркам злото с добрината,
за тази грешка себе си виня.
Утеха търся често в самотата
от силните в жестокия ни свят.
В мълчание откривам красотата
с духа си на сияния богат.
С ДНЁМ ПОЭЗИИ
В тишине
Авторизованный перевод
Лады Мельниковой
Мне не нужна эфемерная слава.
Я не иду лёгкой, торной тропой.
Пустое тщеславие не ублажала.
Мираж золотой не мерцал предо мной.
Подчас принимаю за доброе злое.
За эту ошибку виня лишь себя.
Ищу утешенье в забвенье порою
Жестоких и сильных бездумно любя.
А вот в тишине нахожу красоту я,
Ведь духом Авроры богата она.
Люблю, вас поэты, и всех поздравляю.
Желаю успехов и славного дня!