В Ъ Л Ш Е Б С Т В О Ана Величкова
През зимата усещам летен зной,
през лятото съм в снежната вихрушка.
Когато плисне пролетен порой,
приесенните ветрове ме люшкат.
Не питайте - сама не зная как
в тъмата багри и лъчи съзирам.
Как виждам слънце в полунощен мрак
и думите забравени намирам.
Но казват, че Поетът бил такъв -
с очи вълшебни и тревожна кръв.
ВОЛШЕБСТВО
Авторизованный перевод
Лады Мельниковой
Зимой я чувствую летний зной,
Кружит метель летом, вдруг, порой
И пахнет осенью дождь весной.
А осень дразнит весны красой.
Я вижу солнце во тьме, в ночи.
И в тёмных красках звезды лучи.
Слова всплывают, когда молчим.
Поэт всегда видел мир таким.
Перевод с болгарского