Ана Янакиева
Николай Винoградов
Небето в ягодов оттенък се растила над душите
Напива ги със свойта лунна красота
Не могат погледите ни да се наситят
Какво омайно вино е чувството на любовта.
Отпиваш глъдка вино и ме набдюдаваш
Говоря бързо, бъркам думи, мисълта
С търпение и с обичта си ме заливаш
Щастливи, там, под погледа на Ягодовата Луна.
-----
Клубничное небо поило нам души,
Разлив сок луны по полям облаков...
Улыбка открыла ряд ровных жемчужин...
Мы пили вино под названьем 'Любовь'.
Глоток за глотком души греет обоим
И снова бокалы пустые полны
Любовью, теплом, тишиной и покоем
Под ягодным взглядом клубничной Луны.