„МОЛИТВА ЗА РУСИЯ” („МОЛИТВА О РОССИИ”)
Сергей Милич Рафальский (1896-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Сергей Рафалски
МОЛИТВА ЗА РУСИЯ
Има молитва със сълзи, а има и с кърви молитва,
искрена детска молитва, злодейска молитвена лъст...
Ти ли премина над нас, огнепалеща угар развихрил,
всичко в сърцето изгарящ, оставил единствено мъст?
Ти милосърден си, Боже, но ние къде да се крием,
само към нас безпощадно огнени пики летят!
Кръв, глад, позорище... Стига! Няма я вече Русия!
Над гробове и ешафоди гарвани само крещят!
Трижди и още разпъваш, разпъваш и трупове също!
За греховете вековни жестока е сметката, щом
нямаме тук изкупление за нашата кървава същност,
ала децата, децата! Защо ги измъчваш? Защо?
Скрийте лице, херувими, плачи безутешно, Мария –
с кости и трупове само широкият свят е залят.
Как тъй не виждаш ти, страшни, че изнемогна Русия!
Как не усещаш, че трябва гърмежите да замълчат?
Не виждаш, не искаш да знаеш... Везните на правдата сложил,
очакваме хиляди, хиляди за изкупление смърт!
Бичувай, наказвай – не вярваме... Ний изморихме се, Боже,
от Божия твърд...
Нека се молят скалите, те нека ридаят и вият,
нека прегракват от викове: „Господи, нас пощади!”...
Свойто човешко сърце аз със страшното слово ще скрия
и само към Теб ще го хвърля, щом дойдеш за съдните дни!
Сергей Рафальский
МОЛИТВА О РОССИИ
Можно молиться слезами, можно молиться кровью,
есть молитва ребенка, и молитва разбойника есть…
Не Ты ли прошел над нами огнепалящей новью.
и все выжег в сердце нашем, и только оставил месть?
Отчего Ты не был суровым к другим, милосердный Боже,
и только в нас нещадно метнул огневое копье?…
И кровь, и позор, и голод… Довольно! России нетбольше!
Только могилы и плахи, и только кричит воронье!
Трижды, четырежды распял… И труп распинаешь. Правый?
Быть может, грехам вековым еще не окончен счет,
быть может, нет искупления для наших забав кровавых –
но дети, но дети, дети! За что ты их мучишь? За что?..
Скройте лицо, Херувимы, плачь неутешно, Мария, –
только трупы и кости разбросаны по полям…
Разве не видишь, грозный, – изнемогла Россия.
Разве не видишь? Что же молчать не велишь громам?
Не видишь… И знать не хочешь… Весы Твоей правды строже!
Еще нужны искупленью тысячи тысяч смертей!..
Бичуй, карай – не поверим… Уже мы устали. Боже,
От воли Твоей…
Пусть теперь молятся камни, пусть рыдают и плачут,
пусть охрипнут от криков: „Господи, пощади!”…
Я свое человечье сердце, я страшное слово спрячу,
и только Тебе его брошу, когда Ты придешь судить!..
1922 г.
---------------
Руският поет, писател и публицист Сергей Рафалски (Сергей Милич Рафальский) е роден на 19/31 август 1896 г. в с. Холоньово, Волинска губерния (сега с. Холонов, Гороховски район в Украйна). От 1914 до 1917 г. учи в юридическия факултет на Санктпетербургския университет и в киевския университет „Св. Владимир”. Първите му публикувани стихотворения са в сп. „Богема” в гр. Острог, Ровненска област. През Гражданската война се оказва на полска територия сред войските на ген. Врангел. През 1921 г. отива в Чехия, където през 1924 г. завършва Руския юридически факултет в Прага. Публикува активно поезия и журналистика в издания като „Сполохи”, „Перезвоны”, „Студенческие годы”, „Своими путями”, „Воля России”, „За Свободу” и др. Прави безуспешен опит да се върне в Русия. От 1930 г. живее във Франция, работи като декоратор във фотоателие. Постоянен сътрудник е на нюйоркския в. „Новое русское слово” и на парижкото сп. „Ру;сская мысль”. Автор е на книгите „Класс творческой мысли” (1922 г.) и „Искушение отца Афанасия” (1956 г.). Умира на 13 ноември 1981 г. в Париж. Посмъртно излизат книгите му с поезия, проза и мемоари „За чертой: Стихи” (1983 г.), „Что было и чего не было” (1984 г.), „Николин бор” (1984 г.) и „Их памяти” (1987 г.).