Красимир Георгиев. Оратория на пути к загробной жизни
Перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова
Людей хороших ад всех ожидает,
за то, что те привычно так теряют,
за то, что те привычно так страдают.
И, стиснув зубы, Ангелов смиряют.
Вода о скалы бросила потоком,
там безвозвратно прошлое исчезло,
по вечерам сквозь стену видит око -
бездонная за ней сияет бездна.
И в будущем не видится просвета,
жизнь болями меня переполняет,
ни чёрного, ни белого нет цвета,
лишь серое пространство окружает.
И правда, углем писана, обманет:
ведь смерть невыносима, раной тяжкой
не только лишь тому, кто покидает,
а людям, что продолжат жить с ней дальше.
Я миражами Ангелов наказан,
за это меня прошлое настигло -
в том месте, где мой путь окончен разом,
пред будущим оно стену воздвигло.
Среди теней я стану человеком,
среди людей - невидимою тенью.
И облёгченный сном, сомкну я веки
в гробу, готовя тело к усыпленью.
Хор Ангелов печалью переполнен.
Оркестр же - торжествует, - так отрадно.
Солист один я жизнью недоволен.
А Бог следит за мной уже из Ада.
Красимир Георгиев
ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ КЪМ ОТВЪДНОТО http://stihi.ru/avtor/fliorir
Добрите хора ги очаква адът,
защото са привикнали да губят,
защото са привикнали да страдат.
От ангели нападнат, стискам зъби.
Водата запокити ме в скалите,
там миналото безвъзвратно чезне
и вече вечер виждам през стените
и съм изправен пред бездънна бездна.
Пред бъдеще, мечти недоживяло,
животът с болките си ме залива
и вече няма черно, нито бяло,
наоколо вилнее само сиво.
Изписва истини измамен въглен:
Смъртта непоносима тежка рана
не е за този, който си е тръгнал,
а за човека, който е останал.
От ангелски миражи съм прекършен,
защото миналото ме застига –
на мястото, където пътят свършва,
пред бъдещето вдига тежка дига.
Сред сенките наоколо човек съм,
сред хората наоколо съм сянка.
В ковчега тялото ми днес след лек сън
подготвя се за свойта вечна дрямка.
Припява ангелският хор загрижен.
Оркестърът – с тържествена отрада.
Солист съм на живота си капризен.
А Бог ме гледа някъде от ада.