„МОЖЕ БИ Е НОЩТА...” („МОЖЕТ, НОЧЬ...”)
Юрий Евгеньевич Ряшенцев (р. 1931 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Юри Ряшенцев
МОЖЕ БИ Е НОЩТА...
Може би е нощта ни за бесни слова идеал.
Нощем пошлият ум изтощен е мъртвешки заспал.
Всичко, що бе убито, забравено, търси реванш.
Къс по къс се откъсва във времето залъкът наш.
Вятър син на перваза мушкато досеща за степ,
сякаш свежа е вест, че мъртвецът не може без теб...
Не пали светлината, да следваш вълната недей.
Щом го има, да чака. Щом няма го, нека живей!
Както искаш наричай я тази щастлива тъга:
през безсъница мрачна на десния хълбок сега,
на леглото прострян, без с ръка да надигам глава,
аз разсичам пространството там от Кура до Нева.
Прелетяващи фарове светкат в белосан таван,
сякаш облаци тверски стремително люшкат се там.
Зад далечен хълм вчера изгуби неясна следа.
Туй е славна нощ... Колко години са до сутринта?
Ударения
МОЖЕ БИ Е НОЩТА...
Мо́же би́ е ноштта́ ни за бе́сни слова́ идеа́л.
Но́штем по́шлият у́м изтоште́н е мъртве́шки заспа́л.
Вси́чко, што́ бе уби́то, забра́вено, тъ́рси рева́нш.
Къ́с по къ́с се откъ́сва във вре́мето за́лъкът на́ш.
Вя́тър си́н на перва́за мушка́то досе́шта за сте́п,
ся́каш све́жа е ве́ст, че мъртве́цът не мо́же без те́б...
Не пали́ светлина́та, да сле́дваш вълна́та неде́й.
Штом го и́ма, да ча́ка. Штом ня́ма го, не́ка живе́й!
Ка́кто и́скаш нари́чай я та́зи штастли́ва тъга́:
през безсъ́ница мра́чна на де́сния хъ́лбок сега́,
на легло́то простря́н, без с ръка́ да нади́гам глава́,
аз разси́чам простра́нството та́м от Кура́ до Нева́.
Прелетя́вашти фа́рове све́ткат в бело́сан тава́н,
ся́каш о́блаци тве́рски стреми́телно лю́шкат се та́м.
Зад дале́чен хълм вче́ра изгу́би нея́сна следа́.
Туй е сла́вна ношт... Ко́лко годи́ни са до сутринта́?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Ряшенцев
МОЖЕТ, НОЧЬ...
Может, ночь – это лучшее время для бешеных строк.
Ночью пошлый рассудок расслаблен и спит, как сурок.
Что, казалось, убито, забыто, встаёт на реванш.
Время медленно рвётся, как тот кобулетский лаваш.
Синий ветер врывается в фортку, герань теребя,
словно свежая весть, что умершим нельзя без тебя...
Не поддайся толчку, не зажги электрический свет.
То, что есть, подождёт. И да здравствует то, чего нет!
Называй как угодно счастливую эту тоску:
хоть бессонницей чёрной, хандрой – я на правом боку,
не вставая с постели, с руки не подняв головы,
рассекаю пространство от жёлтой Куры до Невы.
И, светясь от промчавшихся фар, белизна потолка
проплывает, как будто тверские прошли облака.
О, за дальним холмом то, что мы называем вчера.
Это, кажется, славная ночь... Сколько лет до утра?
1979 г.
---------------
Руският поет, писател, сценарист и преводач Юри Ряшенцев (Юрий Якобсон/ Евгеньевич Ряшенцев) е роден на 16 юни 1931 г. в Ленинград. Завършва Московския държавен педагогически университет (1954 г.), след което 10 години е преподавател в училище. От 1955 г. публикува поезия в почти всички централни литературни издания. Превежда на руски стихове на украински, арменски, грузински и бурятски поети. От 1962 до средата на 1990-те г. работи като литературен сътрудник и член на редколегията в сп. „Юность”. Член е на Съюза на писателите на Русия (1970 г.), член е на руския ПЕН-център (1989 г.). Автор е на текстовете на много песни за театъра и киното и на сценични композиции за мюзикъли и рок-опери, по негови стихове изпълняват песни известни артисти като Михаил Боярски, Николай Караченцов, Алиса Фрейндлих, Андрей Миронов, Людмила Гурченко, Игорь Скляр, Армен Джигарханян, Светлана Крючкова и мн. др. Автор е на книги с поезия, проза и преводна поезия, сред които стихосбирките „Очаг” (1967 г.), „Часы над переулком” (1972 г.), „Иверская сторона” (1981 г.), „Високосный год” (1983 г.), „Дождливый четверг” (1990 г.), „Слава Богу, у друзей есть шпаги!” (1997 г.), „Прощание с империей” (2000 г.), „Любовные долги” (2000 г.), „В Маковниках и больше нигде” (2001 г.), „Ланфрен-Ланфра” (2002 г.), „Избранное” (2008 г.), „Царь горы” (2008 г.) и др. Живее и работи в Москва.