„УСКОРЕНО СЪРЦЕТО ТУПТИ” („СЕРДЦЕ БЬЕТСЯ БЫСТРЕЕ”)
Наталия Георгиевна Медведева (1958-2003 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Наталия Медведева
УСКОРЕНО СЪРЦЕТО ТУПТИ
Ускорено сърцето тупти, изпреварва щурчето, цвъртящо в тревата,
четри камъка нейде в часовника движат стрелките.
Под душата лежи неподвижният мрамор на Тадж Махал в Агра.
Любовта е съкровище ценно, но може да се пропилее.
Тъй е, щом аз не виждам лицето ти, о, Матиса.
Ширни облаци, пълни със сливи, пречупват се сочни,
в синева на дъбрави разливат талази от кърви реките,
пада слънцето с янтарна капка сред облаци прашни.
Изостава замряла душата – като пред отлитане.
Туй е тъй, щом не виждам лицето ти, о, Матиса.
Онемелите пръсти изтръпнали болка не чувстват,
а дланта на ръката опитва се огън да вчеше,
сякаш режат ги блатни треви – с остротънките струни
на един инструмент неподвластен и неразбираем.
Всичко туй е, когато не виждам лицето ти, о, Матиса.
Наталия Медведева
СЕРДЦЕ БЬЕТСЯ БЫСТРЕЕ
Сердце бьется быстрее стрекочущего в траве кузнечика
Четыре камня в часах подстанывают движению стрелок
На дне души недвижимый мрамор из Тадж Махал в Агре
И как будто любовь – сокровище, которое можно растратить
Так, когда я не вижу лица твоего, Матисса
Облака налитыми сливами разламываются сочные
Расстекаются кровавыми реками над синевой леса
Солнце янтарной каплею падает в туч прах
Замирает, стынет душа – как перед отлетом
Это, когда я не вижу лица твоего, Матисса
Онемевшие кончики пальцев не чувствуют боли
Когда кисть руки причесать огонь стремится
Осока их будто режет – тонкими струнами
Неподвластного инструмента, ускользающего от постижения
Все это, когда я не вижу лица твоего, Матисса
2000 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, актриса и певица Наталия Медведева (Наталия/ Наталья Георгиевна Медведева) е родена на 14 юли 1958 г. в Ленинград. Завършва музикално училище, клас по фортепиано. През 1975 г. емигрира в САЩ. Взима уроци по актьорско майсторство, учи в консерваторията в Лос Анджелис, получава международно признание като манекен. Пее с известни джаз-групи в барове и ресторанти в Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анджелис, а също в Париж и др., певческият й глас е контраалт. Снимала се е във филмите „Дневник директора школы” (1975 г.), „Чёрный шарик / The Black Marble” (1980 г.), „Два крокодила / Les 2 crocodiles” (1987 г.), „Цыган Алёша” (1996 г.) и др. Публикува поезия и проза в издания като „Лимонка”, „Новый Взгляд”, „Смена”, „День”, „Завтра” и „Иностранец”. Автор е на над 25 книги с поезия, проза и мемоаристика, сред които „Мама, я жулика люблю” (1988 г.), „Отель «Калифорния»” (1992 г.), „В стране чудес” (1992 г.), „Моя борьба” (1994 г.), „Любовь с алкоголем” (1995 г.), „Я рею знаменем” (1995 г.), „А у них была страсть” (1997 г.), „Ночная певица” (2000 г.), „Мой любимый” (2003 г.) и др. През 1992 г. се връща в Русия. Основава естрадния състав „Трибунал Наталии Медведевой”, участва в концерти и телевизионни програми като „Тема” (1993 г.), „Акулы пера” (1995 г.), „Подъем” (1996 г.), „Антропология” (1997 г.), „Рождественские встречи” (1998 г.), „Синие страницы” (2002 г.), има над 10 грамофонни плочи и дискове, издадени след 1994 г. Умира на 3 февруари 2003 г. в Москва.