„ТРОИЦА”
Дмитрий Васильевич Бобышев (р. 1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Дмитрий Бобишев
ТРОИЦА
На В. Пресняков
В меката сребърна сол – кафеникава снимка,
миг се е проснал на снимката – тънък и сплескан,
и не е ясно през времето кой е пристигнал
в кадър – монах ли, турист ли, каторжник ли трескав.
Както и да я е носило празното време,
да я е свивала блендата на апарата –
в мекия ангелски прах или в стихотворение –
заедно пак са останали двамата братя.
Общо потъват – в слова и в проявител, също
тънат сред времето те – от артела ни трима,
в кадър до кръста, до шия в предишно се връщат –
камбанарии и къщи, и люлки да има...
Ударения
ТРОИЦА
В ме́ката сре́бърна со́л – кафени́кава сни́мка,
ми́г се е про́снал на сни́мката – тъ́нък и спле́скан,
и не е я́сно през вре́мето ко́й е присти́гнал
в ка́дър – мона́х ли, тури́ст ли, като́ржник ли тре́скав.
Ка́кто и да я е но́сило пра́зното вре́ме,
да я е сви́вала бле́ндата на апара́та –
в ме́кия а́нгелски пра́х или в стихотворе́ние –
за́едно па́к са оста́нали два́мата бра́тя.
О́бщо потъ́ват – в слова́ и в проя́вител, съ́що
тъ́нат сред вре́мето те́ – от арте́ла ни три́ма,
в ка́дър до кръ́ста, до ши́я в преди́шно се връ́щат –
камбанари́и и къ́щи, и лю́лки да и́ма...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Бобышев
ТРОИЦА
В. Преснякову
В мягкой серебряной соли – коричневый снимок,
миг распластался на снимке, приплюснут и тонок,
и непонятно, кто тонет во времени – инок,
или турист, или, может быть, ссыльный подонок.
Только, куда б ни несло его праздное время,
где б ни щемил узкой щелкой затвор аппарата –
в мягком архангельском прахе иль в стихотворенье –
всюду страхуют с боков его разом два брата.
Вместе и тонут – в словах, в проявителе, или
тонут во времени – трое с простецкой артели
в кадре по пояс, и в прошлом по горло, и всплыли
над головой – колокольни, дома, колыбели...
1967 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Дмитрий Бобишев (Дмитрий Васильевич Мещеряков/ Бобышев) е роден на 11 април 1936 г. в гр. Мариупол, Украинска ССР. Завършва Ленинградския технологичен институт (1959 г.) и 10 години работи като инженер по химическо оборудване, след което е редактор в Ленинградската телевизия. Активен участник е в дейността на ленинградския литературен ъндърграунд от 60-те и 70-те години, публикува поезия в самиздатски издания като „Синтаксис”, в списания като „Юность”, „Аврора”, „Континент” и др. През 1979 г. емигрира в САЩ. Почетен професор е на Илинойския университет, където преподава руски език и литература. Автор е на стихосбирките „Зияния” (1979 г.), „Звери Св. Антония” (1989 г.), „Русские терцины и другие стихотворения” (1992 г.), „Полнота всего” (1992 г.), „Ангелы и силы” (1997 г.), „Я здесь. Человекотекст” (2003 г.), „Знакомства слов” (2003 г.), „Жар-Куст” (2003 г.), „Ода воздухоплаванию: Стихи последних лет” (2007 г.), „Автопортрет в лицах” (2008 г.) и „Чувство огромности” (2017 г.), както и на книги с преводна поезия и мемоарна проза. Живее в гр. Урбан-Шампейн, щат Илинойс, САЩ.