„КУЦУКАМ СЛЕД РАБОТА” („ПРИХРЯЮ С РАБОТЫ”)
Владлен Васильевич Гаврильчик (1929-2017 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Владлен Гаврилчик
КУЦУКАМ СЛЕД РАБОТА
Куцукам след работа весел, очукан.
Изтъркана кирка прибрал нейде там,
жената по задника с обич потупвам.
Промивам си гърлото, както си знам.
Въртя туй-онуй. Телевизора включвам.
Хлапето подърпвайки с морна ръка,
внимателно, с гордост и почит започвам
за себе си филма да гледам сега.
В почивния ден в зоопарка ще идем
семейно, така да се каже, в захлас
в културната сфера ще се приобщиме,
та звяра да видим и той също нас.
Ударения
КУЦУКАМ СЛЕД РАБОТА
Куцу́кам след ра́бота ве́сел, очу́кан.
Изтъ́ркана ки́рка прибра́л не́йде та́м,
жена́та по за́дника с о́бич поту́пвам.
Проми́вам си гъ́рлото, ка́кто си зна́м.
Въртя́ туй-ону́й. Телеви́зора вклю́чвам.
Хлапе́то подъ́рпвайки с мо́рна ръка́,
внима́телно, с го́рдост и по́чит запо́чвам
за се́бе си фи́лма да гле́дам сега́.
В почи́вния де́н в зоопа́рка ште и́дем
семе́йно, така́ да се ка́же, в захла́с
в култу́рната сфе́ра ште се приобшти́ме,
та звя́ра да ви́дим и то́й съ́што на́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владлен Гаврильчик
ПРИХРЯЮ С РАБОТЫ
Прихряю с работы счастливый, усталый.
Потертое в угол поставлю кайло.
С любовью похлопаю бабу по крупу.
В гавану пройду и умою хайло.
Затем порубаю. Воткну телевизор.
Пацанку усталой рукой теребя,
Внимательно, с гордостью и уваженьем,
Я стану смотреть телефильм про себя.
А в день выходной соберемся семейством,
Пойдем в зоопарк, чтобы там, так сказать,
Железной рукой приобщиться к культуре,
Зверей посмотреть и себя показать.
1985 г.
---------------
Руският поет, писател и художник Владлен Гаврилчик (Владлен Васильевич Гаврильчик) е роден на 27 ноември 1929 г. в гр. Термез, Узбекска ССР. Учи в Ашхабадското художествено училище, през 1947 г. завършва Суворовското училище в Ташкент, а през 1951 г. завършва Висшето военно-морско училище в Ленинград. До 1970 г. работи като инженер в конструкторско бюро по електронавигационни прибори. Чете свои стихове в тесен приятелски кръг, участва в няколко импровизирани еднодневни изложби, публикува стихове в алманах „Аполлон-77”, издава в тиражи по 10 екз. самиздатските стихосбирки „Опус любви” (1977 г.) и „Случайные стихи” (1983 г.). Считан е за един от най-ярките представители на първото поколение на ленинградския ъндърграунд от 60-те и 70-те години. Сменя много професии, като продължава да развива своето нетрадиционно творчество. Счита се за последовател на руските футуристи. Автор е на стихосбирките „Японский Бог” (1994 г.), „Изделия духа” (1995 г.), „Упражнения в ужасной словесности” (2004 г.), „Геройское” (2005 г.) и „Комедийный анбаръ” (2008 г.), както и на няколко творби в проза. Умира на 5 декември 2017 г. в Санкт Петербург.