„СВАЛЕТЕ ЩОРИТЕ” („СНИМИТЕ ШТОРЫ”)
Александр Гаврилович Ярошенко (р. 1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Александър Ярошенко
СВАЛЕТЕ ЩОРИТЕ
От мен, обиколил земното кълбо 20 пъти
и видял повече от вас,
обитаващи го 6 хилядолетия, на вас
Свалете щорите от очния канал,
слуха не тревожете с прекомерно его.
Над Слънце 20 пъти бях летял
и 20 пъти с вас фучах под него,
но зърнахте ли туй, което зърнах аз?
Разравяйки боклук от гнилоч и миазми,
в бельо, попило слуз от бурна страст,
да съхне хвърлено на прашен храст.
А зърнахте ли туй, което зърнах аз?
Край перила обхождах шестия етаж,
в стените сянката на миг завързвах,
говорех устремно, бях пример ваш,
над мраморните стълби с кости скърцах.
С куршум не проверихте своя лоб,
към подвизи крещяхте:
Слава!
Златно!
По стъпалата за стабилен ход
вървяхте с помощта на перилата.
Възмездие щом Бог разпръсква,
кой ще обърне жизнения кръг?
Отчаяно кой ще изтръгне: „Тук съм!
Разложен и раздран съм тук!”
Не! Морен поглед бе зад щори вял.
Платна сред дрейфа на живота вяхнах,
над Слънце 20 пъти бях летял –
с угасналите си очи видях ви.
Ударения
СВАЛЕТЕ ЩОРИТЕ
Свале́те што́рите от о́чния кана́л,
слуха́ не тревоже́те с прекоме́рно е́го.
Над Слъ́нце два́йсет пъ́ти бях летя́л
и два́йсет пъ́ти с вас фуча́х под не́го,
но зъ́рнахте ли ту́й, кое́то зъ́рнах а́з?
Разра́вяйки боклу́к от гни́лоч и миа́зми,
в бельо́, попи́ло слу́з от бу́рна стра́ст,
да съ́хне хвъ́рлено на пра́шен хра́ст.
А зъ́рнахте ли ту́й, кое́то зъ́рнах а́з?
Край перила́ обхо́ждах ше́стия ета́ж,
в стени́те ся́нката на ми́г завъ́рзвах,
гово́рех у́стремно, бях при́мер ва́ш,
над мра́морните стъ́лби с ко́сти скъ́рцах.
С куршу́м не провери́хте сво́я ло́б,
към по́двизи крещя́хте: Сла́ва! Зла́тно!
По стъпала́та за стаби́лен хо́д
вървя́хте с помоштта́ на перила́та.
Възме́здие штом Бо́г разпръ́сква,
кой ште объ́рне жи́знения кръ́г?
Отча́яно кой ште изтръ́гне: „Ту́к съм!
Разло́жен и раздра́н съм ту́к!”
Не! Мо́рен по́глед бе зад што́ри вя́л.
Платна́ сред дре́йфа на живо́та вя́хнах,
над Слъ́нце два́йсет пъ́ти бях летя́л –
с уга́сналите си очи́ видя́х ви.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Ярошенко
СНИМИТЕ ШТОРЫ
От Меня, обошедшего земной шар 20 раз
и увидевшего больше Вас,
6 тысячелетий обитающих его, Вам
Снимите шторы век с канализации глаз,
Но не тревожьте слух ненужными словами.
Я пролетел над Солнцем 20 раз
И 20 раз под ним пронёсся с вами,
Но видели ль Вы то, что видел я?
Копаясь в мусоре и запахах гнилья,
В белье, залитом слизью бурных чувств,
И выброшенном высохнуть на куст.
А видели ль Вы то, что видел я?
С 6-го этажа мелькнул мимо перил,
Впечатав в стены тени на мгновенье,
Показывал пример и говорил,
Хрустя в костях на мраморе ступеней.
Свинцом проверить череп не решась,
Вы подвигам кричали:
Слава!
Добре!
И по ступеням, чтобы не упасть,
Шли, опираясь на перильи ребра.
Вы, Богова боясь возмездья
Кто вывернется наизнанку весь?
Кто среди Вас из горла вырвет: „Здесь я!
Разложен расчастённый здесь!”
Нет, не сорвать Вам штор с уставших глаз.
Дрейфуя в жизнь обвиснув парусами,
Я пролетел над Солнцем 20 раз
И видел Вас с потухшими глазами.
1958 г.
---------------
Руският и украински поет и художник Александър Ярошенко (Александр Гаврилович Ярошенко) е роден през 1938 г. в с. Буча, Киевска област. През 1957 г. е осъден по скалъпени обвинения и е затворен в лагера на ГУЛАГ в Мордовия. През 1959 г. е освободен, през 1994 г. е реабилитиран. Представител е на т.нар. самиздатска поезия. Съсъставител е на ръкописните поетични алманаси „Троя” (1958 г.) и „Пятиречие” (1959 г.), в които представя свои стихове и рисунки. Работи като електротехник и като художник-дизайнер. Живее в Киев.