„САТИРИЧНИ СТРАДАНИЯ” („САТИРИЧЕСКИЕ СТРАДАНИЯ”)
Павел Феликсович Хмара (1929-2011 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Павел Хмара
САТИРИЧНИ СТРАДАНИЯ
Беше лесно, преди да съзрем сатиричните музи!
Колко теми, сюжети! Стихиен е сякаш разлом:
ето, тича си гол Архимед по безчет Сиракузи,
Калигула в сената се втурва на своя мил кон.
Свети слънцето по-заслепяващо от оксижена
и народ е наоколо – пътят напред е нелек!
Но обхожда земята човекът с фенер Диоген там
и не може сред тази тълпа да намери човек!
А с какъв дар жесток сатиричната глупост избира
да дари Диоген, в беднотията си подивял,
приютен в еднобъчвена тясна и мръсна квартира;
а му бе Македонски полвин царство там обещал!
В тази сатира няма подобна сюжетна нирвана.
Може би аз греша, ала пак ми се струва все пак,
че закона открил, потопил се в разплискана вана,
ох, би бягал без гащи из Дубна физикът чудак!
Поумнял е човек. Широта на разсъдъка има.
Може би е разбрал обществото какво му реди.
Вече никой не влиза в сената с колата любима
и за принципа в бъчва отдавна не ще да седи.
Сатирикът в мен спи. Но човешки се чувствам отлично!
Дисциплина навсякъде винаги наша е страст.
Както трябва човек преживява си. Мирно. Прилично.
За да стане ненужен за нас сатиричният глас.
Ударения
САТИРИЧНИ СТРАДАНИЯ
Бе́ше ле́сно, преди́ да съзре́м сатири́чните му́зи!
Ко́лко те́ми, сюже́ти! Стихи́ен е ся́каш разло́м:
е́то, ти́ча си го́л Архиме́д по безче́т Сираку́зи,
Калигу́ла в сена́та се вту́рва на сво́я мил ко́н.
Све́ти слъ́нцето по́-заслепя́ващо от оксиже́на
и наро́д е нао́коло – пъ́тят напре́д е неле́к!
Но обхо́жда земя́та чове́кът с фене́р Диоге́н там
и не мо́же сред та́зи тълпа́ да наме́ри чове́к!
А с какъ́в дар жесто́к сатири́чната глу́пост изби́ра
да дари́ Диоге́н, в бедноти́ята си подивя́л,
приюте́н в еднобъ́чвена тя́сна и мръ́сна кварти́ра;
а му бе́ Македо́нски полви́н ца́рство та́м обеща́л!
В та́зи са́тира ня́ма подо́бна сюже́тна нирва́на.
Мо́же би аз греша́, ала па́к ми се стру́ва все па́к,
че зако́на откри́л, потопи́л се в разпли́скана ва́на,
ох, би бя́гал без га́щи из Ду́бна физи́кът чуда́к!
Поумня́л е чове́к. Широта́ на разсъ́дъка и́ма.
Мо́же би́ е разбра́л общество́то какво́ му реди́.
Ве́че ни́кой не вли́за в сена́та с кола́та люби́ма
и за при́нципа в бъ́чва отда́вна не ще́ да седи́.
Сатири́кът в мен спи́. Но чове́шки се чу́вствам отли́чно!
Дисципли́на нався́къде ви́наги на́ша е стра́ст.
Ка́кто тря́бва чове́к преживя́ва си. Ми́рно. Прили́чно.
За да ста́не нену́жен за на́с сатири́чният гла́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Хмара
САТИРИЧЕСКИЕ СТРАДАНИЯ
Хорошо было прежде служить сатирическим Музам!
Сколько тем и сюжетов! Как луж и ручьев по весне:
вот бежит Архимед голышом по своим Сиракузам,
вот Калигула въехал в сенат на любимом коне.
Солнце светит, слепя посильнее струи автогена,
и народу вокруг – ни проехать тебе, ни пройти!
Но идет по Земле человек с фонарем Диогена
и не может в огромной толпе человека найти!
А какой же подарок карающей глупость сатире
преподнес Диоген, когда он одичал, обнищал
и ютился в своей однобочковой грязной квартире,
хоть ему Македонский полцарства отдать обещал!
Нет теперь для сатиры подобной сюжетной нирваны.
Может, я ошибаюсь, но все-таки кажется мне,
что, открывши закон, не помчится наш физик из ванны:
ох, недолго б пробегал чудак без трусов по Дубне!
Стали люди умней. Рассудительней мыслят и шире.
Может, поняли четче, чего от них общество ждет.
И никто уж не въедет в сенат на любимой машине,
а из принципа в бочке давно уж никто не живет.
Как сатирик – я в грусти. Но мне – человеку – отлично!
Дисциплина всегда и везде соблюдаться должна.
Человек должен жить, как положено. Смирно. Прилично.
Чтоб сатира со временем стала совсем не нужна.
---------------
Руският поет Павел Хмара (Павел Феликсович Хмара-Миронов) е роден на 16 декември 1929 г. в селището Струнино, Владимирска област. Учи в Сталинградското авиационно училище и служи като летец-изтребител, след което завършва военно-въздушната академия „Н. Жуковский” и работи като инженер във ВВС и военен представител в службите за космическо приборостроене. Публикува поезия от 1963 г. Известно време работи в сп. „Крокодил” и във в. „Литературная газета”. Член е на Съюза на писателите на Москва. Има много текстове за естрадни песни. Автор е на книгите с поезия и сатира „Пегасы и гримасы” (1979 г.), „Бубенцы” (1985 г.), „Интервью с любовью” (1987 г.) и „От и до” (1999 г.). Умира на 2 април 2011 г. в Москва.
---------------
Павел Хмара
САТИРИЧНІ СТРАЖДАННЯ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Колись добре було сатиричним служити всім Музам!
Скільки тем навкруги! Як калюж і струмків по весні:
Ось біжить Архімед голяка по своїм Сиракузам,
Ось Калігула в'їхав в сенат на коханім коні.
Сонце світить, сліпить посильніше, ніж струм автогену,
І народу навколо – проїхати зась, чи пройти!
Але йде по Землі чоловік з ліхтарем Діогена
І не може у натовпі жодну людини знайти!
А який подарунок караючій дурість сатирі
Діоген здичавілий підніс, коли сам бідним став
І тулився в своїй однобочковій, з брудом, квартирі,
Хоч йому Македонський півцарства колись обіцяв!
Де тепер, покажіть для сатири сюжетнні нірвани.
Може, я помилився, але все ж здається мені,
Що, відкривши закон, не помчить жоден фізик вже з ванни:
Ох, недовго б пробігав дивак без трусів по Дубні!
Розумніший народ. Мислить ширше і вчений вже нині.
Розуміє чіткіше сучасне суспільство своє.
І не в'їде ніхто у сенат на коханій машині,
В бочці, з принципу – нині ніхто не живе.
Як сатирик – я в смутку. Але, як людині – відмінно!
Дисципліну завжди і усюди блюди, хоч і вчений, зповна.
Як належить, живи, так, як кожна людина повинна,
А сатира – з часом, не потрібна щоб стала вона.