„ТАЗ БЕЗИЗХОДНА ТЪГА” („КАК БЕЗЫСХОДНА ТОСКА”)
Рина Семёновна Левинзон (р. 1939 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Рина Левинзон
ТАЗ БЕЗИЗХОДНА ТЪГА
Таз безизходна тъга по заминал приятел!
Свещ ще поставя, молитва там ще прочета.
Всичко завръща се. Слънцето кръгом се мята,
ала вовек ще сте вий сред мъглата, зад ръб, зад черта.
Аз и не знаех, че тъй ще е болно, ужасно
в гърлото. И че обляни са в сълзи следите напред.
Господи Божичко, още една свещ угасна,
Господи Божичко, горък е земният ред...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Рина Левинзон
КАК БЕЗЫСХОДНА ТОСКА
Как безысходна тоска по ушедшему другу;
Свечку поставлю, молитву какую прочту.
Все возвращается. Солнце восходит по кругу,
И только Вы навсегда за туманы, за грань, за черту.
Я и не знала, что будет так больно, так сухо
В горле. Что след занесет, что окатит до слез пустотой.
Господи Боже, еще одна свечка потухла,
Господи Боже, как горек порядок земной...
---------------
Руската и израелска поетеса Рина Левинзон (Рина Семёновна Левинзон) е родена на 18 октомври 1939 г. в гр. Електростал, близо до Москва. Първите й публикувани стихотворения са от 1962 г., печата в свердловски издания като „Урал”, „Подснежник”, „Уральский следопыт” и др. Завършва института за чуждестранни езици при Уралския педагогически институт (1963 г.). Работи като преподавател по английски език. През 1976 г. емигрира в Израел. Член е на Съюза на писателите на Израел. Пише поезия на руски, на иврит и на арабски език. Автор е на стихосбирките „Путешествие” (1971 г.), „Прилетай, воробушек!” (1974 г.), „Два портрета” (1977 г.), „Весёлые стихи” (1978 г.), „Снег в Иерусалиме” (1980 г.), „Отсутствие осени” (1985 г.), „Стихи” (1986 г.), „Горсть ветра” (1989 г.), „Первый дом, последний дом…” (1990 г.), „Колыбельная отцу” (1993 г.), „Этот свет золотой” (1996 г.), „Немногое о многом” (1998 г.), „Седьмая свеча” (2000 г.), „Два города – одна любовью” (2008 г.) и др. Живее в гр. Ерусалим.