Анатолий Аврутин Мне не спрятать сейчас ни лица и

Красимир Георгиев
„НИ ЛИЦЕ, НИ ОЧИ ДОСЕГА НЕ ПРИКРИХ” („МНЕ НЕ СПРЯТАТЬ СЕЙЧАС НИ ЛИЦА И НИ ГЛАЗ”)
Анатолий Юрьевич Аврутин (р. 1948 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Анатоли Аврутин
НИ ЛИЦЕ, НИ ОЧИ ДОСЕГА НЕ ПРИКРИХ

Ни лице, ни очи досега не прикрих
ни в минути за прошка, ни в миг с озарение.
Всичко често пропада и всичко гори...
А човекът все пак мярка е за горене.

Тази песен е твоя... В тъга притаен,
шепнех, но да повторя копнежа едва ли...
Бе печална раздялата болка за мен.
Единица човекът все пак за печал е.

Ти когато си тръгна, към тъмни била
аз вървях и безсилно ръце размотавах.
И течеше оттам безпросветна мъгла...
А човекът все пак мярка е за раздяла.

Но остана светликът ти... С горчивина
век лети... И горчивият спомен остана.
Изживяно е! Портичка скърца с вина.
А човекът все пак мярка е за страдание.

Нейде бие камбана... Струят гласове.
Чашка вино ще пийна. За нещо ще моля.
Глас за полет последен над нас ще зове...
А човекът все пак е мерило за полет.


Ударения
НИ ЛИЦЕ, НИ ОЧИ ДОСЕГА НЕ ПРИКРИХ

Ни лице́, ни очи́ досега́ не прикри́х
ни в мину́ти за про́шка, ни в ми́г с озаре́ние.
Вси́чко че́сто пропа́да и вси́чко гори́...
А чове́кът все па́к мя́рка е за горе́не.

Та́зи пе́сен е тво́я... В тъга́ притае́н,
ше́пнех, но да повто́ря копне́жа едва́ ли...
Бе печа́лна раздя́лата бо́лка за ме́н.
Едини́ца чове́кът все па́к за печа́л е.

Ти кога́то си тръ́гна, към тъ́мни била́
аз вървя́х и безси́лно ръце́ размота́вах.
И тече́ше отта́м безпросве́тна мъгла́...
А чове́кът все па́к мя́рка е за раздя́ла.

Но оста́на светли́кът ти... С горчивина́
век лети́... И горчи́вият спо́мен оста́на.
Изживя́но е! По́ртичка скъ́рца с вина́.
А чове́кът все па́к мя́рка е за страда́ние.

Не́йде би́е камба́на... Струя́т гласове́.
Ча́шка ви́но ште пи́йна. За не́што ште мо́ля.
Глас за по́лет после́ден над на́с ште зове́...
А чове́кът все па́к е мери́ло за по́лет.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Аврутин
МНЕ НЕ СПРЯТАТЬ СЕЙЧАС НИ ЛИЦА И НИ ГЛАЗ

Мне не спрятать сейчас ни лица и ни глаз,
Ни в минуты прощанья, ни в миг озаренья.
Всё трещало не раз, всё сгорало не раз…
Человек – это всё ж единица горенья.

Эта песня твоя… Даже взгляды тая,
Я шептал, что тебе повторю я едва ли…
Боль разлуки – моя… И печалился я.
Человек – это всё ж единица печали.

А, когда ты ушла, от угла до угла
Я ходил и бессильно заламывал руки.
И текла из угла беспросветная мгла…
Человек – это всё ж единица разлуки.

Но остался твой свет… Только в горечь одет,
Век летит… И горьки мои воспоминанья.
Столько прожито лет!.. Скрип калитки в ответ.
Человек – это всё ж единица страданья.

Где-то колокол бьёт… Милый голос поёт.
Выпью чарку вина… Прошепчу тебе что-то.
Будет голос с высот звать в последний полёт…
Человек – это всё ж единица полёта.



---------------
Руският и белоруски поет, литературен критик и преводач Анатоли Аврутин (Анатолий Юрьевич Аврутин) е роден на 3 юли 1948 г. в гр. Минск. Завършва историческия факултет на Белоруския държавен университет (1972 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1973 г. във в. „Железнодорожник Белоруссии”. Работи като редактор във в. „Железнодорожник Белоруссии” и сп. „Служба быту Беларусі”, ръководител на литературното обединение „Магистраль”, зам.-главен редактор на сп. „Салон”, главен редактор на сп. „Личная жизнь”, първи зам.-главен редактор на в. „Белоруссия”, от 1998 г. е главен редактор на сп. „Немига литературная”. Член е на Съюза на писателите на Русия (1992 г.) и на Съюза на писателите на Белорусия (1993 г.). Член е на редакционните колегии на списанията „Невский Альманах”, „Балтика”, „Дон”, „Подъем”, „Волга. ХХІ век”, „Приокские зори” и „Русский писатель”. От 2005 до 2008 г. е първи секретар на Съюза на писателите на Белорусия. Почетен член е на Съюза на писателите на Белорусия (2008 г.) и на Съюза на рускоезичните писатели в България (2015 г.). Съставител е на антологията „Современная русская поэзия Беларуси” (2003 г.). Превеждал е на руски език творби на Овидий, Хораций, Катул, Вергилий, Бодлер, Сафо, Лорка и др. Автор е на близо 30 стихосбирки, издадени в Беларус, Русия, Канада и Германия, сред които „Снегопад в июле” (1979 г.), „Поворотный круг” (1983 г.), „От мира сего” (1991 г.), „По другую сторону дыхания” (1998 г.), „Суд богов” (2001 г.), „Золоченая бездна” (2002 г.), „Поверуй… Вспомни… Усомнись…” (2003 г.), „Визитная карточка” (2004 г.), „Неживая вода” (2005 г.), „Неказистая Родина” (2005 г.), „Духаспляценне” (2006 г.), „Наедине с молчанием” (2007 г.), „И свеча… И музыка… И взгляд…” (2008 г.), „Свет вечерний” (2008 г.), „Август в декабре” (2009 г.), „Золото на черни” (2012 г.), „Времена” (в два тома, 2013 г.), „Просветление” (2016 г.), „Вдали от России” (2016 г.), „Осенние плачи” (2018 г.), „Нестерпимая музыка” (2018 г.) др. Живее в гр. Минск, Беларус.
---------------


Анатолий Аврутин
НЕ СХОВАТИ ОЧЕЙ І ОБЛИЧЧЯ В ЦЕЙ ЧАС (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Не сховати очей і обличчя в цей час,
В мить прощання – горіння невпинне.
Все тріщало не раз, все згоряло не раз...
Бо людина – це все ж одиниця горіння.

І не дивлячись, я чую: пісня твоя...
Я навряд повторю це надалі...
Біль розлуки – моя... Сумуватиму я.
Бо людина – це все ж одиниця печалі.

Від кута до кута, в час, коли ти пішла,
Я ходив і безсило заламував руки.
І з кута десь текла безпросвітна імла...
Бо людина – це все ж одиниця розлуки.

Та, скорботою вкрит, залишився твій слід,
Час летить... Гіркі спогади давні.
Кожна прожита мить!.. Тільки хвіртка скрипить.
Бо людина – це все ж одиниця страждання.

Знову дзвін десь дзвенить... Милий голос бринить.
Вип'ю чарку вина... Шепочу тобі Оду.
У останній політ  кличе Голос в цю мить,
Бо людина – це все ж одиниця польоту.