„ЗА100ПОРЕНОСТ” („ЗА100ВКА”)
Александр Михайлович Кондратов (1937-1993 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Александър Кондратов
ЗА100ПОРЕНОСТ (100 х 100)
Твоето 100летие, Велимире,
100кратно славим!
За 100 години светна ли светът?
100 пъти по-кървав!
100 беди,
100 виелици,
100 ядовитости,
100 зими,
100 стени,
100 стенания...
Но ще у100ят на и100рията
твоите у100и!
Про100ри 100,
въ100рзи 100,
у100и 100,
100 пъти 100п,
100 песнопения.
Лъчи100,
чи100,
и100,
100 –
100 цифри,
100 реда,
100 стъпки.
100кратно думата ще у100и,
когато просторите на Лобачевски
и денят на Пушкин у100ят
на пророческите облаци на До100евски.
„Кали100” – батискафът на Ку100?
Дали кали100 ти е автослово...
Като велик 100ронник ти
ще у100яваш през за100я.
100иш като 100ик не 100 –
в 100летията сбрал у100и.
И До100евски, и Тол100й –
100листи! Стоп са на за100я.
Какво ли пред100и пред теб?
Ку100диев 100блик кръ100вски?
Физик 100летен, пу100ш, дреб,
в мрак Пау100вски (Фау100вски)?
Ти на словата си 100ковски диригент,
100кратен историк си Ко100маров.
Велик апо100лски въ100рг 100пен
с об100йния възторжен извор и покров.
Ти Не100р, па100р си в тоз бъден хор,
на слово руско си пре100л покръстен.
100варил е 100бор над теб позор,
охулват те неща 100пръсти.
Със знаци на тол100вски „Хол100мер”
отмерваше – но не и по тол100вски –
100 истини,
100 новости,
100 вери,
100 мери
в усърдия, по-силни от хли100вските.
В 100летието ти да 100йностят
с какво внимание ще те удо100ят
викът на 100 гърла,
100 мутри,
100 писма:
„До100ен ли си, или недо100ен?”
За100порен е, но преодолим.
Упорства мало100йният неи100в,
ала за 100тен път ще у100им
във времето ни кубофутури100.
Аз твоя драг 100летен юбилей
100кратно и до100йно ще прославя
не в текст за100порен, а ще се реят
100 реда, в твоя чест представени!
Александр Кондратов
ЗА100ВКА (100 х 100)
Твое 100летье, Велимир,
100-кратно славим!
За 100 лет полевел ли мир?
В 100 крат кровавей!
100 бед,
100 вьюг,
100 зол,
100 зим,
100 стен,
100 стонов…
Но вы100ят – на том 100им!
твои у100и.
Про100ры 100,
во100рги 100,
...у100и 100,
100 100п,
100 пений.
Лучи100,
чи100,
и100
100 –
100 цифр,
100 строчек,
100 ступеней.
100кратно СЛОВО у100ит,
когда про100ром – Лобачевский
и пушкинотах день 100ит,
„мо” туч вещая до100евски.
Калли100 – батискаф Ку100?
Твоим калли100 – САМОСЛОВО…
Великим мастером-у100
ты от100ял его основы.
100ять как 100ику не 100 –
100летия! – не сдав у100и.
И До100евский, и Тол100й –
капу100й! 100п твоих не 100ят.
И что – Во100ков пред тобой?
Ку100диев? ни100н-Кре100вский?
100летов-физик и пу100й
хмырь Пау100вский (Фау100вский)?
Ты слов 100ковский, дирижер.
100крат – и100рик Ко100маров.
Во100к – великий вольтижер –
был твой и100к и мо100вая.
Ты – Не100р, па100р будетлян
и слова русского пре100л.
И100к и 100лп… И буде тлям
охальничать в тебе пер100м.
Ты как тол100вский Хол100мер
отмерял – по не по-тол100вски –
100 правд,
100 вех,
100 вер,
100 мер
радений, посильней хлы100вских.
В 100летие твое совпись
каким вниманьем удо100ит?
Галдеж в 100 горл,
100 рыл,
100 пись:
„До100ин, де, – аль недо100ин?”
И 100поренья мало им.
Губирь упырствует, неи100в.
Но вы100ят – на том 100им! –
у100и кубофутури100в.
Я твой 100летнний юбилей
100кратным 100!
до100йно славлю.
Не 100поря – паря! – белеть
100 строчек в честь твою заставлю!
---------------
Руският поет, писател, журналист и лингвист Александър Кондратов (Александр Михайлович Кондратов) е роден на 3 октомври 1937 г. в Смоленск. От младежките си години пише поезия, проза, литературоведчески разработки в областта на стихознанието и научнопопулярни статии. Участва в археологически, океаноложки и подводни археологически експедиции. През 1969 г. защитава дисертация в Института по ориенталистика при АН на СССР, кандидат на филологическите науки. Член е на научния съвет на Академията на науките на СССР, изнася доклади на международни съвещания по проблемите на математическата лингвистика, кибернетиката и изкуствения интелект. Публикува над 80 научни разработки в областта на математическия анализ на стиха, дешифрирането на древни писмени източници с помощта на математически структурно-статистически методи, математическата поетика, подводната археология, палеонтологията, геологията, загадките на древни цивилизации и др. и над 200 научнопопулярни статии в издания като „Вопросы языкознания”, „Новый мир”, „Вокруг света”, „Знание-Сила”, „Наука и жизнь”, „Звезда”, „Байкал”, „Нева”, „Наука и религия”, „Аврора”, „Известия”, „Советская Россия”, „Советский спорт”, „Ленинградская правда” и др. Автор е на над 30 книги, сред които „Математика и поэзия” (1962 г.), „Число и мысль” (1963 г.), „Звуки и знаки” (1966 г.), „Погибшие цивилизации” (1968 г.), „Земля людей – земля языков” (1974 г.), „Книга о букве” (1975 г.), „Великий потоп. Мифы и реальность” (1982 г.), „Формулы чуда” (1987 г.), „Электронный разум” (1987 г.) и др. Общият тираж на книгите му надхвърля 5 млн. екз. Негови поетични творби са включени в антологиите „Антология самиздата, том 1”, „Антология русского палиндрома XX века”, „Антология русского палиндрома, комбинаторной и рукописной поэзии”, „Русские стихи 1950-2000 годов, т.1”, „Русская поэзия 1960-х годов”, „Русская литература XX века в зеркале пародии” и др. Умира на 16 април 1993 г. в Санкт Петербург. След смъртта му излиза книгата му с проза „Здравствуй, ад!” (1996 г.) и книгите с негови стихове „Стихи тех лет” (2001 г.) и „Александр Третий” (2002 г.).