„ГОДИШНО ВЕДНЪЖ НА ДЕВЕТИ МАЙ” („РАЗ В ГОД НА ДЕВЕТОЕ МАЯ”)
Наталья Георгиевна Астафьева (1922-2016 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Наталия Астафиева
ГОДИШНО ВЕДНЪЖ НА ДЕВЕТИ МАЙ
Годишно веднъж на Девети май
носим цветя.
Поставя ги някой.
Виж, още са свежи цветята.
Но в днешния свят
на цинизъм и на суета
си спомняме рядко
за падналите във войната.
Увяхват цветята.
Размахват над живите прах.
В делата успяват, уви,
само люде корави.
...Не жертвите гинат,
а тези, които за тях
годишно веднъж на Девети
си спомнят по навик.
Ударения
ГОДИШНО ВЕДНЪЖ НА ДЕВЕТИ МАЙ
Годи́шно веднъ́ж на Деве́ти май но́сим цветя́.
Поста́вя ги ня́кой. Виж, о́ще са све́жи цветя́та.
Но в дне́шния свя́т на цини́зъм и на суета́
си спо́мняме ря́дко за па́дналите във война́та.
Увя́хват цветя́та. Разма́хват над жи́вите пра́х.
В дела́та успя́ват, уви́, са́мо лю́де кора́ви.
...Не же́ртвите ги́нат, а те́зи, кои́то за тя́х
годи́шно веднъ́ж на Деве́ти си спо́мнят по на́вик.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Наталья Астафьева
РАЗ В ГОД НА ДЕВЕТОЕ МАЯ
Раз в год на Девятое Мая
здесь ставят цветы.
Вот видишь, вновь кто-то поставил.
Пока они свежи.
В сегодняшнем мире
циничности и суеты
тех, павших в войну,
вспоминают всё реже и реже.
Увянут цветы. Не до мёртвых.
Дела у живых.
В делах же, увы, преуспеет
кто жёстче, кто прытче.
…Погибли не те, кто погибли,
а те, кто о них
теперь вспоминает раз в год,
да и то по привычке.
1994 г.
---------------
Руската поетеса и преводачка Наталия Астафиева (Наталья Георгиевна/ Григорьевна Романова-Астафьева) е родена на 19 септември 1922 г. във Варшава. От 1931 г. семейството й живее в Москва. През 1941 г. завършва педагогическото училище в гр. Павлодар в Казахстан и няколко години работи като учителка, През 1951 г. завършва Педагогическия институт в Москва и защитава аспирантура. Член е на Съюза на писателите на СССР (1961 г.) и на Руския ПЕН-център (1997 г.). Пише и превежда поезия на руски и на полски език. Публикува поезия и преводна поезия в издания като „Знамя”, „Юность”, „Дружба народов”, „Огонек”, „Нева”, „Стрелец”, „Апрель”, „Иностранная литература”, „Звезда Востока”, „Польша”, „Новый мир”, „Литературное обозрение”, „Истина и жизнь”, „Даугава”, „Новая Польша” и др., нейни стихове са включени в антологиите „Лирика 50-х годов” (1978 г.), „Реквием” (1989 г.), „Антология русского верлибра” (1991 г.), „Московская Муза” (1998 г.) и „Русская поэзия. XX век” (2006 г.). Автор е на стихосбирките „Девчата” (1959 г.), „Гордость” (1961 г.), „Кумачовый платок” (1965 г.), „В ритме природы” (1977 г.), „Любовь” (1982 г.), „Заветы” (1989 г.), „Изнутри и вопреки” (1994 г.), „Двуглас” (2005 г.), „Сто стихотворений” (2013 г.) и др. Умира на 3 декември 2016 г. в Москва.
---------------
Наталья Астафьева
РАЗ В РIК, НА ДЕВ'ЯТЕ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Раз в рік, на Дев'яте – тут квіти з’являються ті.
Ось, хтось їх вже поставив. Вони, поки ще, свіжі.
У сьогоднішнім світі цинічності і суєти
Тих, полеглих, тут згадують рідше і рідше.
Так, зів'януть вони. Не до мертвих. Діла у живих.
А успішні в ділах – ті, на жаль, хто жорсткіше, хто швидше.
...Ні, загиблі – не ті, хто загинув, а ті, хто так згадує їх –
Раз на рік і за звичкою, мабуть, скоріше.