Перевод с болгарского языка
стихотворения Красимира Георгиева
"Жизнь, как любовница, капризна"
Когда и радость даже велика,
Нерадостно-смурные дни терзают:
Не нами жизни набрана строка,
Жизнь, вероятнее, нас избирает.
Жизнь предстаёт любовницей капризной,
Которая, изранив, забывает;
Которая чарует магнетизмом
И после, неожиданно, бросает.
Всегда бросает без предупреждений,
Улыбкой милою легко ломая нас,
С момента первой боли отношений
И до границы, где последний час...
Красимир Георгиев
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВНИЦА КАПРИЗНА
Дори когато радост е страхотна,
нерадост мрачна дните ни раздира,
но ние не избираме живота,
животът вероятно нас избира.
Животът е любовница капризна,
която ни ранява и забравя,
която омагьосва ни прецизно
и после винаги ни изоставя.
И колко неочаквано е, колко
е лесно милата да ни прекърши –
от мястото, където има болка,
до мястото, където пътят свършва.