Топят се звездите в утрото есенно,
Зората се стеле в небето перлено,
Топлината твоя приемам трепетно...
Усмивка нежна, усещане ветрено.
Сладост и ленност, погледи предани
Тела немощни във вълните унесени.
Топят се звездите в утрото медени,
Зората приижда с искрици седефени
И с мекота гальовно леглото обвива,
Сякаш пълни чаша с вино пенливо,
А от нея любовта ни тихо прелива...
Отпиваме първите глътки сънливо.