Димитър Хаджитодоров
***
Прохладно слънце.
Есента
Килим от кръпки
По земята рони.
Дърветата,
Със сънени лица,
Протягат към небето
Голи клони.
Все още шетат
Катерици
сред листата.
Кълвачите
Размахват своя чук.
Но тиха е пътеката
В гората
Певците са заминали
На юг.
***
Nie grzeje slonce.
Jesien tka-
Ze scinkow dywan
Rozsypala wszedzie.
A drzewa,
Osowiale patrzac w dal,
Ku niebu wznosza
Nagie swe galezie.
Wsrod suchych lisci
Kreca sie
Wiewiorki jeszcze.
Dziecioly
Wciaz mlotami machac chca.
Lecz nie brzmi zaden glos
Na lesnej sciezce.
Piesniarze-
Na poludnie w drodze sa.