„МОРСКА ЕСЕН” („МОРСКАЯ ОСЕНЬ”)
Николай Валентинович Глейзаров (1909-1970 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Николай Глейзаров
МОРСКА ЕСЕН
Есен бурна, в мачтите завила корен,
цяла нощ вълна студена злобно бие в борд...
Ех, в морето, да, в морето, сред простора
пак на вахта си припомням твоя весел взор.
Нека в моя далечен път ветри северни да плющят,
пак ще стопля сърцата Одеса, вечно огънче, светъл свят.
Нека грохот вълните носят, злата есен не ще ни гнети!
На усмихнати смели матроси вечна пролет в сърцата цъфти!
Не тъгувай, скъпа, тази есен бурна
нейде зад кърмата като дим ще отлети...
Ех, в морето, да, в морето, сред простора
смелият моряк преборва вятър и вълни.
И след пътя ни тъй далечен в този есенен север суров
ще се върнем от рейса в Одеса, родно пламъче в изгрев нов.
Пролет дойде ли, с волни другари първи тост да издигнем дай
за любов и за нашата младост, за любимия роден край!
Ударения
МОРСКА ЕСЕН
Е́сен бу́рна, в мачти́те зави́ла ко́рен,
ця́ла но́щ вълна́ студе́на зло́бно би́е в бо́рд...
Е́х, в море́то, да́, в море́то, сред просто́ра
па́к на ва́хта си припо́мням тво́я ве́сел взо́р.
Не́ка в мо́я далече́н пъ́т ве́три се́верни да плющя́т,
пак ще сто́пля сърца́та Оде́са, ве́чно о́гънче, све́тъл свя́т.
Не́ка гро́хот вълни́те но́сят, зла́та е́сен не ще́ ни гнети́!
На усми́хнати сме́ли матро́си ве́чна про́лет в сърца́та цъфти́!
Не тъгу́вай, скъ́па, та́зи е́сен бу́рна
не́йде зад кърма́та като ди́м ще отлети́...
Е́х, в море́то, да́, в море́то, сред просто́ра
сме́лият моря́к пребо́рва вя́тър и вълни́.
И след пъ́тя ни тъ́й дале́чен в то́зи е́сенен се́вер суро́в
ще се въ́рнем от ре́йса в Оде́са, ро́дно пла́мъче в и́згрев но́в.
Про́лет до́йде ли, с во́лни друга́ри пъ́рви то́ст да изди́гнем да́й
за любо́в и за на́шата мла́дост, за люби́мия ро́ден кра́й!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Глейзаров
МОРСКАЯ ОСЕНЬ
Осень штормовая, в мачтах завывая,
Бьёт в борта всю ночь холодной, злобною волной…
Эх, да в море, да эх, да на просторе
Десять раз на вахте вспомнишь взгляд весёлый твой.
Ничего, что путь мой далёк и осенний норд так жесток,
Согревает сердца нам Одесса, этот вечный огонёк.
Пусть грохочет всю ночь волна – злая осень нам не страшна!
У весёлых и смелых матросов на душе всегда весна!
Не грусти, родная, осень штормовая,
Отгремев, как дым, расстает где-то за кормой…
Эх, да в море, да эх, да на просторе
Справится моряк отважный с ветром и волной.
Ничего, что путь мой далёк и осенний норд так жесток,
Мы вернёмся из рейса в Одессу на родимый огонёк.
Соберём мы друзей весной, будет первый тост наш с тобой
За любовь и за молодость нашу и за милый край родной!
---------------
Руският поет Николай Глейзаров (Николай Валентинович Глейзаров) е роден на 6/19 декември 1909 г. в гр. Рославл, Смоленска губерния. Завършил е едногодишен курс на Института по труда. Първите му публикувани стихотворения са от 1927 г. От 1929 до 1941 г. е автор и изпълнител в редица естрадни колективи. Пише текстовете на много естрадни песни и песни към радиопиеси и кинофилми. Автор е на стихосбирките „На празднике” (1951 г.), „Наши праздники” (1952 г.), „Северный олень” (1952 г.) и „Всегда ты хороша” (1962 г.). Умира на 23 юни 1970 г. в Ленинград.