„АЗ СПЯ ПОД ИКОНИТЕ В РОДЕН ДОМ БАБИН” („Я СПЛЮ ПОД ИКОНАМИ В БАБКИНОМ ДОМЕ”)
Сергей Анатольевич Щербаков (р. 1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Сергей Шчербаков
АЗ СПЯ ПОД ИКОНИТЕ В РОДЕН ДОМ БАБИН
Аз спя под иконите в роден дом бабин,
с млекце прясно залезът ще ме гости,
търкалям се дълго на топлата слама,
теленце игриво прегърнал почти.
Пробужда се с утрото бабката стара,
доене и шетане свършва завчас,
тя, сякаш от щедрото лято подарък,
две ягодки-чашки ще сложи пред нас.
В салатата хрускащ лук тя ще прибави,
трапеза за трима ни ще сътвори,
а после любимия внук ще похвали
пред шумните свои съседки добри.
Роднини и близки не съдиме строго:
„Порасна – хортува – и не е глупак.
Едно тук е лошо – не вярва той в Бога,
какво да го правиш – добър е чиляк...”
Въздъхва: „До рая той път не прекарва...”,
часовника стенен следи всеки ден
и моли се Богу, и, милата, вярва,
че тъй ще измоли май прошка за мен.
АЗ СПЯ ПОД ИКОНИТЕ В РОДЕН ДОМ БАБИН
Аз спя́ под ико́ните в ро́ден дом ба́бин,
с млекце́ пря́сно за́лезът ще ме гости́,
търка́лям се дъ́лго на то́плата сла́ма,
теле́нце игри́во прегъ́рнал почти́.
Пробу́жда се с у́трото ба́бката ста́ра,
дое́не и ше́тане свъ́ршва завча́с,
тя, ся́каш от ще́дрото ля́то пода́рък,
две я́годки-ча́шки ще сло́жи пред на́с.
В сала́тата хру́скащ лук тя ще приба́ви,
трапе́за за три́ма ни ще сътвори́,
а по́сле люби́мия вну́к ще похва́ли
пред шу́мните сво́и съсе́дки добри́.
Родни́ни и бли́зки не съ́диме стро́го:
„Пора́сна – хорту́ва – и не́ е глупа́к.
Едно́ тук е ло́шо – не вя́рва той в Бо́га,
какво́ да го пра́виш – добъ́р е чиля́к...”
Въздъ́хва: „До ра́я той пъ́т не прека́рва...”,
часо́вника сте́нен следи́ все́ки де́н
и мо́ли се Бо́гу, и, ми́лата, вя́рва,
че тъ́й ще измо́ли май про́шка за ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Щербаков
Я СПЛЮ ПОД ИКОНАМИ В БАБКИНОМ ДОМЕ
Я сплю под иконами в бабкином доме,
Закаты встречаю парным молоком
И долго валяюсь на теплой соломе
Почти что в обнимку с веселым телком.
А старая бабка проснется с рассветом,
Корову подоит и вымоет пол
И, словно в подарок от щедрого лета,
Две чашки клубники поставит на стол.
Нарвет для салата хрустящего луку,
И, стол приготовив – не съесть и троим,
Расхваливать станет любимого внука
Шумливым и добрым соседкам своим.
Родных да любимых мы судим не строго:
Мол, ростом удался, умом не дурак.
Одно только плохо – не верует в Бога,
Да что с ним поделаешь – ладно и так...
Вздохнет тяжело: „Не видать ему Рая”,
Поправит привычно часы на стене,
И молится Богу, и верит, родная,
Что вымолить сможет прощение мне.
1977 г.
---------------
Руският поет и писател Сергей Шчербаков (Сергей Анатольевич Щербаков) е роден на 8 октомври 1960 г. в гр. Орехово-Зуево, Московска област. Завършва Московския лесотехнически институт (1982 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1986 г.). Работи като методист в Института за повишаване на квалификацията на служителите в горското стопанство, редактор във Всесъюзното радио, редактор в отдел поезия на изд. „Молодая гвардия”, преподавател по руски език в Московския държавен университет по горите. Член е на Съюза на писателите на СССР (1988 г.). Автор е на стихосбирките „Веселая судьба” (1986 г.), „Воскресная любовь” (1992 г.), „Какъ Иванъ-дуракъ жениться ходилъ” (1998 г.), „Дар” (2002 г.), „Имена любимых женщин” (2006 г.) и на книги с биографична проза. Живее и работи в гр. Митишчи (Мытищи), Московска област.