„КАТО ЗА ЧАС ЖИВОТЪТ ПРОШУМЯ” („КАК В ОДНОЧАСЬЕ ПРОШУМЕЛА ЖИЗНЬ”)
Николай Николаевич Карпов (1932-2018 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Николай Карпов
КАТО ЗА ЧАС ЖИВОТЪТ ПРОШУМЯ
Като за час животът прошумя –
премина сякаш бурен юлски порив.
Но ти се дръж – вкопчи се в таз земя
като бреза, старееща на склона.
Разбираш, че ще дойдат ясни дни
и че за теб все още не е късно
с достойнство труд нелек да съхраниш –
гнездата, скрити в клоните, да люшкаш.
Ударения
КАТО ЗА ЧАС ЖИВОТЪТ ПРОШУМЯ
Като́ за ча́с живо́тът прошумя́ –
преми́на ся́каш бу́рен ю́лски по́рив.
Но ти се дръ́ж – вкопчи́ се в таз земя́
като́ бреза́, старе́еща на скло́на.
Разби́раш, че ще до́йдат я́сни дни́
и че за те́б все о́ще не е къ́сно
с досто́йнство тру́д неле́к да съхрани́ш –
гнезда́та, скри́ти в кло́ните, да лю́шкаш.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Карпов
КАК В ОДНОЧАСЬЕ ПРОШУМЕЛА ЖИЗНЬ
Как в одночасье прошумела жизнь –
Как будто бы прошёл июльский ливень.
Но ты держись – цепляйся, но держись,
Как старая берёза на обрыве.
Глядишь, и дни погожие придут,
И выйдет, что тебе ещё не поздно
Вершить достойно свой нелёгкий труд –
Качать в ветвях укрывшиеся гнёзда.
---------------
Руският поет, писател, преводач и бард Николай Карпов (Николай Николаевич Карпов) е роден на 26 април 1932 г. в гр. Рославл, Смоленска област. Пище стихове от ученическите години, първите му публикувани стихотворения са от 1952 г. Завършва факултета по география при Московския държавен университет. Над 10 години участва в експедиции на Колския полуостров и в Забайкалието, а от 1968 до 1980 г. е преподавател в Московския държавен педагогически институт. Член е на Съюза на писателите на СССР (1979 г.). Публикува поезия и проза в издания и алманаси като „Юность”, „Грани”, „Рославльская Правда”, „Московский железнодорожник”, „Литературная Россия”, „Очаг”, „Согласие”, „Отчий дом”, „Истоки”, „Литрос” и др. Превежда поезия от езици на народи на СССР, съставител е на поетични сборници и антологии. Автор е на стихосбирките „Северный базар” (1978 г.), „Черничная поляна” (1982 г.), „Как умеют любить сердца” (1986 г.), „Растения заговорили” (1988 г.), „Жизнь хороша, как скумбрия в томате” (1993 г.), „Тропинка через бежин луг” (2000 г.), „Возвращаются ветры на круги своя...” (2002 г.), „Муза в реанимации” (2002 г.), „Мой Рославль” (2007 г.) и др. Умира на 17 декември 2018 г. в Москва.