„И САМО СПОМЕНЪТ МИ Е НАСЛЕДСТВО” („МНЕ ТОЛЬКО ПАМЯТЬ О ТЕБЕ – НАСЛЕДСТВО”)
Лидия Алексеевна Алексеева (1909-1989 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Лидия Алексеева
И САМО СПОМЕНЪТ МИ Е НАСЛЕДСТВО
В мен само споменът ми е наследство,
мой бял далечен град сред синева,
пак свири там щурец на мойто детство
в до камък изгорената трева.
Прахта е, сякаш креда по шосето,
на бос крак кадифено-жарка там...
И ето, зашумя отпред морето
и отдалеч полъхна на катран...
Където миди се роят, да сляза
на моя бряг черупчест бих могла,
там мокрите зелено-жълти раци
се тъпчат върху слънчева скала,
а под скалата може би лежиш си
ти, мое пръстенче – след дни безброй
аз също като дожите сгодих се
с теб, край адриатичен руски мой.
Ударения
И САМО СПОМЕНЪТ МИ Е НАСЛЕДСТВО
В мен са́мо спо́менът ми е насле́дство,
мой бя́л дале́чен гра́д сред синева́,
пак сви́ри там щуре́ц на мо́йто де́тство
в до ка́мък изгоре́ната трева́.
Прахта́ е, ся́каш кре́да по шосе́то,
на бо́с крак кадифе́но-жа́рка та́м...
И е́то, зашумя́ отпре́д море́то
и отдале́ч полъ́хна на катра́н...
Къде́то ми́ди се роя́т, да сля́за
на мо́я бря́г черу́пчест би́х могла́,
там мо́крите зеле́но-жъ́лти ра́ци
се тъ́пчат върху слъ́нчева скала́,
а под скала́та мо́же би лежи́ш си
ти, мо́е пръ́стенче – след дни безбро́й
аз съ́що като до́жите сгоди́х се
с теб, кра́й адриати́чен ру́ски мо́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лидия Алексеева
МНЕ ТОЛЬКО ПАМЯТЬ О ТЕБЕ – НАСЛЕДСТВО
Мне только память о тебе – наследство,
Мой дальний город, белый в синеве,
Где и сейчас трещит кузнечик детства
В твоей до камня выжженной траве.
Пыль по шоссе лежит как россыпь мела,
Босой ноге так бархатно-жарка…
И вот навстречу море зашумело
И дегтем понесло издалека…
На берег мой ракушечный сошла бы,
Где створки раскрываются в тепле,
Где мокрые оливковые крабы
Топырятся на солнечной скале, –
А под скалой лежит еще, быть может,
Мое колечко – много тысяч дней:
Я обручилась им, совсем как дожи,
Российской Адриатике моей.
---------------
Руската поетеса и преводачка Лидия Алексеева (Лидия Алексеевна Алексеева/ Девель) е родена на 22 февруари/7 март 1909 г. в гр. Двинск Витебска губерния. Детството й преминава в Севастопол. През 1920 г. с родителите си емигрира в Турция, откъдето преминава в България, а след това се заселва в Югославия. Завършва филологическия факултет на Белградския университет, след което преподава сръбски език и литература в руската гимназия в Белград. Публикува поезия в емигрантски издания. През 1944 г. се преселва в Австрия, а от 1949 г. живее в САЩ. Работи в Нюйоркската публична библиотека. Превежда поезията на сръбски и американски поети. Автор е на стихосбирките „Лесное солнце” (1954 г.), „В пути” (1959 г.), „Прозрачный след” (1964 г.), „Время разлук” (1971 г.) и „Стихи (избранное)” (1980 г.). Умира на 27 октомври 1989 г. в Ню Йорк, САЩ.