Кирил Христов
ВЕЛИКАТА СКРЪБ
Все същия и в охолност, и в нужди,
аз не еднаж безпаметно ридах.
А днес – днес мойте скърби ми са чужди
и нямам вече сълзи аз за тях.
Днес мойте скърби ми са непознати,
затварям им аз своята врата.
На родний край Бог скръб велика прати –
и място във душа ми не оста.
Кирил Христов. Великая скорбь. Перевод с болгарского: Нина Цурикова
Нередко, обеспеченный, и в нуждах,
и я не раз отчаянно рыдал.
А нынче - нынче мне печали чужды,
и нету слёз для них, я все отдал.
Сегодня эти скорби все не нужны,
и им я закрываю свою дверь.
На край Господь большую скорбь обрушил -
и малой места нет в душе теперь.