Красимир Георгиев
ВОЙНА
Империите се градят с войни!
Мирът е за страхливите и слабите!
Героите ги помнят! А дали
не е измислил тези мисли дяволът,
обяздил своя атомен Пегас,
възпяващ бойните поля на времето...
Но няма поетична смърт, смъртта
е винаги на прозата творение.
Войната – крехък мост над пропастта,
със страстна блудна власт ще ни прегърне,
но ако гледаш дълго към смъртта,
тя скоро с поглед свой ще ти отвърне.
След подвиг ли, или след зла съдба,
отправяме се в същата посока.
И няма героична смърт, смъртта
е винаги нелепа и жестока.
Венци красят безстрашие и страх,
фанфари паметно благоговеят.
И ще се помни дълго таз война,
но не и от воювалите в нея.
Красимир Георгиев. Война.Перевод на русский: Нина Цурикова
Империи все созданы войной!
И держатся на слабых, угнетённых.
"Героев помним!" - лозунг был такой.
Не дьяволом ли вымышлен он злобным?
В век атомный объездил наш Пегас
поля войны, но нету вдохновения,
чоб смерть воспеть. Поэзии - не час.
Для прозы - смерть, война - её творения.
Война - над бездной ненадёжный мост,
где жажда власти расставляет сети,
и если долго смотришь на погост,
то скоро смерть и на твой взгляд ответит.
По подвигу иль злой судьбы следам
отправимся все, в сущности туда же.
Нет разницы: геройству, всем смертям -
они нелепы и трагичны так же.
Бесстрашие и страх - венок к венку,
фанфары память всем провозгласили.
Запомню я надолго ту войну,
но нет уж тех, кто в ней бойцами были.