„ПЛУВАМ ПО РЕКАТА НА МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ” („ПЛЫВУ ПО РЕКЕ СВОЕГО ПОКОЛЕНЬЯ”)
Светлана Георгиевна Евсеева (р. 1932 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Светлана Евсеева
ПЛУВАМ ПО РЕКАТА НА МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ
Дърветата щом листопадът разчисти
и боровете са до гърло в снега,
пристигат за бран браконерските мисли:
„Готови за прицел към нашта тайга!”
Там Ряба – кокошката златна, пред мен е
и с приказна вечност блатата блестят,
ловува за място под слънцето тленност
с мечтите Урал да превърне в палат.
Съмняват ме чужди за нас командири!
Гнети ме словесният каменопад!
Бряг Бородино за световния мир е,
не плац за неземен команден парад.
В свободния свят няма подлост на иго,
но зла воля дебне от близък предел,
където сънуваме лов на бял тигър,
приличащ по нрав на свободен орел.
В безполетност творчески дух не изпада,
сред полет тоз дух е почти херувим,
възпяващ със своята плът разнорада
душичката на неразголен любим.
Любов изоставим ли, вяра не помним,
умре ли надеждата, идва разпад.
Страната е жива – дърво родословно,
фамилиите на предците звучат.
Щом в облака гръм своя кикот ковлади,
със стихове моля за слънчев всеръст.
В историята всеки бунт е засада
на главната буква от името „Рус”.
...В реката на моето съм поколение,
над лоно дълбоко на езерен вал.
На струите-струни с добро единение
аз сякаш съм музика, Волга, Байкал...
Ударения
ПЛУВАМ ПО РЕКАТА НА МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ
Дърве́тата що́м листопа́дът разчи́сти
и бо́ровете са до гъ́рло в снега́,
присти́гат за бра́н браконе́рските ми́сли:
„Гото́ви за при́цел към на́шта тайга́!”
Там Ря́ба – коко́шката зла́тна, пред ме́н е
и с при́казна ве́чност блата́та блестя́т,
лову́ва за мя́сто под слъ́нцето тле́нност
с мечти́те Ура́л да превъ́рне в пала́т.
Съмня́ват ме чу́жди за на́с команди́ри!
Гнети́ ме слове́сният каменопа́д!
Бряг Бородино́ за свето́вния ми́р е,
не пла́ц за незе́мен кома́нден пара́д.
В свобо́дния свя́т ня́ма по́длост на и́го,
но зла́ во́ля де́бне от бли́зък преде́л,
къде́то съну́ваме ло́в на бял ти́гър,
прили́чащ по нра́в на свобо́ден оре́л.
В безпо́летност тво́рчески ду́х не изпа́да,
сред по́лет тоз дух е почти́ херуви́м,
възпя́ващ със сво́ята плъ́т разнора́да
души́чката на неразго́лен люби́м.
Любо́в изоста́вим ли, вя́ра не по́мним,
умре́ ли наде́ждата, и́два разпа́д.
Страна́та е жи́ва – дърво́ родосло́вно,
фами́лиите на предци́те звуча́т.
Щом в о́блака гръ́м своя ки́кот ковла́ди,
със сти́хове мо́ля за слъ́нчев всеръ́ст.
В исто́рията все́ки бу́нт е заса́да
на гла́вната бу́ква от и́мето „Ру́с”.
...В река́та на мо́ето съм поколе́ние,
над ло́но дълбо́ко на е́зерен ва́л.
На стру́ите-стру́ни с добро́ едине́ние
аз ся́каш съм му́зика, Во́лга, Байка́л...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Светлана Евсеева
ПЛЫВУ ПО РЕКЕ СВОЕГО ПОКОЛЕНЬЯ
Когда с крон опадают коронами листья,
Когда стройность сосен по горло в снегу,
Приходят к ружью браконьерские мысли:
„Нацелиться можно уже на тайгу”.
Где золотом курочка Ряба несётся,
Где кажется вечностью сказочность благ,
Охотится бренность на место под солнцем,
Мечтая Урал превратить в особняк.
Чужие не нравятся мне командиры!
Не нравится их речевой камнепад!
Бородино – это поле для мира,
Не место для потусторонних команд.
В насущной Свободе нет подлости ига,
Но в дебрях злой воли таится нора,
Где снится охота на белого тигра,
Похожего нравом своим на орла.
Наш творческий Дух не упал в бесполётье.
В полёте Дух этот почти Херувим,
Поющий своей нераздетою плотью
Про душеньку необнажённой Любви.
Любви, изменяя, теряем и Веру,
Уходит Надежда, приходит разлад.
Живая Страна – Родословное Древо:
В потомках фамилии предков звучат.
Когда начинает гром в тучах свой хохот,
О ясной погоде стихами молюсь.
В Истории каждая Смута – охота
На букву Заглавную имени „Русь”.
...Плыву по реке своего поколенья,
По озеру, где глубина велика,
В себе ощущая струй-струн единенье,
Как будто я – Музыка... Волга... Байкал.
---------------
Руската поетеса и преводачка Светлана Евсеева (Светлана Георгиевна Евсеева) е родена на 4 септември 1932 г. в Ташкент, Узбекистан. Първите й публикувани стихотворения са от 1954 г. Завършва Ташкентския педагогически институт (1956 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1962 г.). Превежда на руски език стихове на белоруски поети. Автор е на стихосбирките „Женщина под яблоней” (1962 г.), „Месяц” (1965 г.), „Зову!” (1974 г.), „Евроазия” (1979 г.), „Последнее прощание” (1983 г.), „Ищу человека” (1988 г.), „Сила слова” (2014 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1964 г.). От 1962 г. живее в Минск, Белорусия.