„УТРО”
Борис Николаевич Бугаев/ Андрей Белый (1880-1934 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Андрей Бели
УТРО
Рой блясъци. Утро: аз пак съм свободен и волен.
Пердето вдигни: там в елмази, в пожар, в кехлибар
камбанен е кръст. Аз съм болен? О, не – не съм болен.
Ръцете, над одъра вдигнати – в сребърна жар.
Зора аленее, там бури са – в пурпура бури.
Хванете, ловете: възкръснах аз, вижте – воскрес...
Отплува ковчегът ми – златен в златисти лазури.
Поставят ме пак; на челото ми слагат компрес.
Ударения
УТРО
Рой бля́съци. У́тро: аз па́к съм свобо́ден и во́лен.
Перде́то вдигни́: там в елма́зи, в пожа́р, в кехлиба́р
камба́нен е кръ́ст. Аз съм бо́лен? О, не́ – не съм бо́лен.
Ръце́те, над о́дъра вди́гнати – в сре́бърна жа́р.
Зора́ алене́е, там бу́ри са – в пу́рпура бу́ри.
Хване́те, лове́те: възкръ́снах аз, ви́жте – воскре́с...
Отплу́ва ковче́гът ми – зла́тен в злати́сти лазу́ри.
Поста́вят ме па́к; на чело́то ми сла́гат компре́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Белый
УТРО
Рой отблесков. Утро: опять я свободен и волен.
Открой занавески: в алмазах, в огне, в янтаре
Кресты колоколен. Я болен? О нет – я не болен.
Воздетые руки горе на одре – в серебре.
Там в пурпуре зори, там бури – и в пурпуре бури.
Внемлите, ловите: воскрес я – глядите: воскрес.
Мой гроб уплывет – золотой в золотые лазури.
Поймали, свалили; на лоб положили компресс.
1907 г.
---------------
Руският писател, поет и литературен критик Андрей Бели (Андрей Белый, псевдоним на Борис Николаевич Бугаев) е роден на 14/26 октомври 1880 г. в Москва. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет (1903 г.). През 1903 г. основава литературния кръг „Аргонавты”, изявява се като един от водещите дейци на руския символизъм. Сътрудничи активно на списания като „Весы”, „Мир искусства”, „Новый путь”, „Золотое руно”, „Перевал” и др. В ранната му поезия са характерни мистичните мотиви, гротескното възприятие на действителността и формалното експериментаторство. Романът му „Петербург” (1914 г.) е сатирично представяне на руската държавност. Съосновател е на изд. „Мусагет” (1909 г.), редактира сп. „Труды и дни” (от 1912 г.), след Октомврийската революция чете лекции по теория на поезията и прозата в московската Пролетарска културно-просветна организация. Автор е на стихосбирките „Золото в лазури” (1904 г.), „Пепел” (1909 г.), „Урна” (1909 г.), „Христос воскрес” (1918 г.), „Звезда” (1922 г.) и др., на романи, автобиографична проза и литературоведчески изследвания, сред които „Возврат” (1905 г.) , „Кубок метелей” (1908 г.), „Серебряный голубь” (1909 г.), „Символизм” (1910 г.), „Луг зелёный” (1910 г.), „Трагедия творчества. Достоевский и Толстой” (1911 г.), „Арабески” (1911 г.), „Котик Летаев” (1915 г.), „Рудольф Штейнер и Гёте в мировоззрении современности” (1917 г.), „Крещёный китаец” (1921 г.), „Воспоминания о Блоке” (1923 г.), „Москва под ударом” (1926 г.), „На рубеже двух столетий” (1930 г.), „Маски” (1932 г.), „Начало века” (1933 г.), „Между двух революций” (1934 г.), „Мастерство Гоголя” (1934 г.) и др. Умира на 8 януари 1934 г. в Москва.