„ЛЕЖИ ПРЕД МЕН КАТО НА ДЛАН ГРАДЪТ” („ЛЕЖИТ ПЕРЕДО МНОЙ КАК НА ЛАДОНИ ГОРОД”
Элла Ивановна Боброва (1911-2012 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Eла Боброва
ЛЕЖИ ПРЕД МЕН КАТО НА ДЛАН ГРАДЪТ
Лежи пред мен като на длан градът: извита
пълзи като змия блестящата река,
въздигат се към хоризонта планините
и облак къпе на върхарите снега.
Подобно на сърна се над реката мяркат
изящните мостове в устремен поврат.
На лаврово дърво благоухае паркът,
в гирлянди розови камелии цъфтят.
Аз бродя сред града, в душата ми е светло:
не виждам бедност, ни на бръчки грозен лик,
ту шоколадови красавици приветствам,
ту ме задява на брадички мъжки шик.
Небето ясно е – гост рядък и приятен:
за миг ни радва с дразнещата синева,
но, скрит капризно в пелената на мъглата,
дъждовен облак заридава след това.
Град мил! С раздялата ни утрото се мръщи,
аз тъжно му прошепвам: „Сбогом, друже мой!”,
но лъч през облака „Довиждане!” отвръща,
случайно сякаш пътя бъден осветил.
Ударения
ЛЕЖИ ПРЕД МЕН КАТО НА ДЛАН ГРАДЪТ
Лежи́ пред ме́н като́ на дла́н градъ́т: изви́та
пълзи́ като́ змия́ блестя́щата река́,
възди́гат се към хоризо́нта планини́те
и о́блак къ́пе на върха́рите снега́.
Подо́бно на сърна́ се над река́та мя́ркат
изя́щните мосто́ве в у́стремен повра́т.
На ла́врово дърво́ благоуха́е па́ркът,
в гирля́нди ро́зови каме́лии цъфтя́т.
Аз бро́дя сред града́, в душа́та ми е све́тло:
не ви́ждам бе́дност, ни на бръ́чки гро́зен ли́к,
ту шокола́дови краса́вици приве́тствам,
ту ме задя́ва на бради́чки мъ́жки ши́к.
Небе́то я́сно е – гост ря́дък и прия́тен:
за ми́г ни ра́два с дра́знещата синева́,
но, скри́т капри́зно в пелена́та на мъгла́та,
дъждо́вен о́блак зарида́ва след това́.
Град ми́л! С раздя́лата ни у́трото се мръ́щи,
аз тъ́жно му проше́пвам: „Сбо́гом, дру́же мо́й!”,
но лъ́ч през о́блака „Дови́ждане!” отвръ́ща,
случа́йно ся́каш пъ́тя бъ́ден освети́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Элла Боброва
ЛЕЖИТ ПЕРЕДО МНОЙ КАК НА ЛАДОНИ ГОРОД
Лежит передо мной как на ладони город:
сверкающей змеей ползет вдали река;
причудливо встают на горизонте горы,
снег голубых вершин купая в облаках.
Взвилися над рекой, подобно быстрым ланям
в стремительном прыжке, изящные мосты.
Над парком волчника парит благоуханье,
в гирляндах радужных камелии кусты.
Брожу по городу и на душе отрадно:
не вижу бедности, ни старости морщин –
то поражает блеск красавиц шоколадных,
то забавляет шик бородок у мужчин.
Здесь небо ясное – гость редкий и желанный:
обрадует на миг дразнящей синевой,
капризно спрячется за пеленой тумана
и… разрыдается вдруг тучей дождевой.
Мне город этот мил, и в утро расставанья
я грустно шлю ему неслышное „прощай!”
Но из-за тучи луч блеснул мне: „До свиданья!” –
дорогу осветив как будто невзначай.
---------------
Руската поетеса, литературовед и преводач Eла Боброва (Элла Ивановна Рунг/ Боброва) е родена на 12 декември 1911 г. в гр. Николаев. Израства в Луганск (Ворошиловград), където до войната работи като счетоводител. Учи в музикално училище, до съвършенство владее руски, немски, украински, английски, испански и френски, на които превежда поезия. През 1943 г. се озовава в лагер за разселени в Германия. От 1950 г. живее в гр. Торонто, работи като редактор в сп. „Современник” и като репортер в радио „Канада”. Публикува стихове и преводна поезия в емигрантски издания като „Новый журнал”, „Новое русское слово”, „Возрождение”, „Содружество”, „Ру;сская мысль” и др. Авторка е на стихосбирките „Сказки о том, как смелые снежинки помогли девочке Маринке” (1961 г.), „Ирина Истомина: Повесть в стихах” (1967 г.), „Я чуда жду” (1970 г.), „Янтарный сок: Поэмы, легенды, стихи разных лет” (1977 г.), „Autumnal Cadenza” (1985 г.) и др. Умира на 13 юли 2012 г. в гр. Ибс, Австрия.