Той е втора младост - „тра- ла- ла”
Автор – Величка Николова – Литатру1
Есен е и вятърът беснее.
Не е вече в първа младост, знам.
Търси нови тръпки и лудее,
лута се припряно тук и там...
Още помня кратко му: „Сбогом”!
Моето сърце пророни: „Не!”
Но устата ми казА: - За Бога,
чай пийни на тръгване, поне.
Той не слуша, "чекне" дървесата,
"клати" страстно златните листа.
Зла тъга оглозгва ми душата.
Разумът ми казва: - Не така!
Той е втора младост - „тра- ла- ла”.
Литатру