НИРВАНА
Автор - Величка Николова - Литатру1
Сега, когато вече си далече
над мен чер облак сълзи все тъче.
Измита той луната всяка вечер.
Напира тук при мен да се свлече.
Но аз си нарисувах на тавана
небето звездно с полумесец див.
За мене те са святата нирвана,
а месецът е с твоя лик красив.
По тебе щом копнежът ме обхване –
ще ме омайваш с погледа си син,
ще ме помилваш с топлите си длани…
И ще простим на облака сълзлив.
Литатру1