„АХ, ЧЕ Е ХУБАВО С ТЕБ НА БАЛКОНА” („АХ, КАК У НАС ХОРОШО НА БАЛКОНЕ”)
Яков Петрович Полонский (1819-1898 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Яков Полонски
АХ, ЧЕ Е ХУБАВО С ТЕБ НА БАЛКОНА
Ах, че е хубаво с теб на балкона ни, мили мой! Ти
виж, езерото просветва, сияйно зората блести;
лебед там бял наслаждава се, в родна стихия пленен,
няма да се разделят, както ти, мой приятелю, с мен...
Как ще ме ти убедиш, че стихия е родна светът,
търсещ не жаркото слънце, не моята младичка гръд!
Ударения
АХ, ЧЕ Е ХУБАВО С ТЕБ НА БАЛКОНА
А́х, че е ху́баво с те́б на балко́на ни, ми́ли мой! Ти́
ви́ж, езеро́то просве́тва, сия́йно зора́та блести́;
ле́бед там бя́л наслажда́ва се, в ро́дна стихи́я плене́н,
ня́ма да се разделя́т, ка́кто ти́, мой прия́телю, с ме́н...
Ка́к ще ме ти́ убеди́ш, че стихи́я е ро́дна светъ́т,
тъ́рсещ не жа́ркото слъ́нце, не мо́ята мла́дичка гръ́д!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Яков Полонский
АХ, КАК У НАС ХОРОШО НА БАЛКОНЕ
Ах, как у нас хорошо на балконе, мой милый! Смотри –
Озеро светит внизу, отражая сиянье зари;
Белый там нежится лебедь, в объятьях стихии родной,
И не расстанется с ней, как и ты, друг мой милый, со мной…
Сколько ты мне ни толкуй, что родная стихия твоя –
Мир, а не жаркое солнце, не грудь молодая моя!
1845 г.
---------------
Руският поет и писател Яков Полонски (Яков Петрович Полонский) е роден на 6/18 декември 1819 г. в гр. Рязан. Завършил е юридическия факултет на Московския университет (1844 г.). Първото си стихотворение публикува в сп. „Отечественные записки” през 1840 г., тогава участва и в студентския алманах „Подземные ключи”. Работил е като чиновник в Тифлис (1846-1851 г.), бил е редактор на сп. „Русское слово” (1859-1860 г.), бил е отговорен служител в Комитета по чуждестранна цензура и в Главното управление по печата (1860-1896 г.). Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките от 1886 г. Литературното му наследство е много голямо, автор е на стихосбирките „Гаммы” (1844 г.), „Стихотворения” (1845 г.), „Сазандар” (1849 г.), „Кузнечик-музыкант” (1859 г.), „Вечерний звон” (1890 г.) и др., на книги с романи, повести и разкази като „Рассказы” (1859 г.), „Признания Сергея Чалыгина” (1867 г.), „Женитьба Атуева” (1869 г.), „Дешёвый город” (1879 г.) и др. Много от лиричните му стихове се превръщат в текстове на народни песни („Песня цыганки”, „Затворница” и др.). Умира на 18/30 октомври 1898 г. в Санкт Петербург.