„ПАСИАНС” („ПАСЬЯНСЪ”)
Олег Леонидович Леонидов (1893-1951 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Олег Леонидов
ПАСИАНС
Обичам пасианс да боря
на картите с рисунък стар.
Суровата им непокорност
крепи мъчителен хазарт.
Минути бурни да забравя,
безгрижен и безстрашен бил,
с преплитането да се справя,
десятка, дама, поп редил...
В борбата глуха, своенравна
аз често побеждаван бях,
но неведнъж победа славна
в очи уморни с плам горях.
Другар и враг. Капризи скрити
на пасианса не щадя:
да бъда влюбен отмъстител,
отново да го подредя!
Ударения
ПАСИАНС
Оби́чам пасиа́нс да бо́ря
на ка́ртите с рису́нък ста́р.
Суро́вата им непоко́рност
крепи́ мъчи́телен хаза́рт.
Мину́ти бу́рни да забра́вя,
безгри́жен и безстра́шен би́л,
с препли́тането да се спра́вя,
деся́тка, да́ма, по́п реди́л...
В борба́та глу́ха, своенра́вна
аз че́сто побежда́ван бя́х,
но неведнъ́ж побе́да сла́вна
в очи́ умо́рни с пла́м горя́х.
Друга́р и вра́г. Капри́зи скри́ти
на пасиа́нса не щадя́:
да бъ́да влю́бен отмъсти́тел,
отно́во да го подредя́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Олег Леонидов
ПАСЬЯНСЪ
Люблю пасьянсъ въ твоей столовой,
Люблю рисунокъ старыхъ картъ.
Въ ихъ непокорности суровой
Есть свой мучительный азартъ.
Люблю забыть минутъ теченье,
Ставъ беззаботней и смелей,
Преодолеть хитросплетенье
Десятокъ, дамъ и королей...
Въ борьбе глухой и своенравной
Я побежденъ бывалъ не разъ,
Но и не разъ победой славной
Горелъ огонь усталыхъ глазъ.
Онъ другъ и врагъ. И, упоенный,
Причудъ пасьянса не щажу:
Чтобъ отомстить, какъ мститъ влюбленный,
Его я снова разложу!
---------------
Руският сценарист, поет и художник-мултипликатор Олег Леонидов (Олег Леонидович Шиманский/ Леонидов) е роден на 15 март 1893 г. в Москва. Първите му публикации са от 1911 г. Завършва юридическия факултет на Московския държавен университет. От 1926 г. работи като сценарист в киностудията „Межрабпомфильм” и като преподавател във Всесъюзния държавен институт по кинематография. Автор е на стихосбирката „Стихи” (1914 г.) и на сценариите на игрални и мултипликационни филми „Не всё коту масленица” (1927 г.), „Москва в Октябре” (1927 г.), „Человек родился” (1928 г.), „Белый орел” (1928 г.), „Степные песни” (1933 г.), „Гобсек” (1936 г.), „Дети капитана Гранта” (1936 г.), „Остров сокровищ” (1937 г.), „По щучьему велению” (1938 г.), „Таежная сказка” (1951 г.), „Сердце храбреца” (1951 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на РСФСР. Умира на 17 септември 1951 г. в Москва.