Кто ж мост каменный – натянутый лук – о, кто!
Чрез миг стрела потока пронзит сквозь латы
Время само. Летит ли стая дней крылатых
к родному краю своему? И где край тот?
Что за утешение, что свет расколот пополам
по спине твоей, минуя Время ... Над Летой *
нет еще моста. В полях Елисейских летом
не торят брод к другим далеким берегам.
О, мост, скрепленный тенями птиц, где меня
ты примешь? ...И меня, и спешащее время?
Снова там, там - за быстротечностью. Снова там.
Где-то все мы замрем, навек через миг уже…
Или еще наш путь над новой бездной – где же? -
на мосту, идя по перелетным стаям ….
19.07.2020
* Лета -река в Аид.
МОСТЪТ НАД ЛЕТА
Кой с каменния мост - опънат лък - о, кой! -
след миг стрелата на потока ще запрати
срещу самото време. Ятото от дни крилати
към своя роден край ли бърза? И къде е той?
Каква утеха е, че в този свят пропукал се на две
по твоя гръб минава времето... Над Лета
все още няма мост. И в Елисейските полета
не търсят брод към други брегове.
О, мост, иззидан с хоросан от птичи сенки, накъде ме
отвеждаш ти?... И мен, и бързащото време?
Пак там навярно, там - отвъд преходността.
Където всичките ще спрем, сред мигове навеки спрели...
Или ще продължим над нова бездна - за къде ли? -
по мост, павиран с прелетни ята...
http://stihi.ru/2020/07/19/4968