„ДИОТИМА – НОЩ” („ДИОТИМА – НОЧЬ”)
Зинаида Алексеевна Шаховская (1906-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Зинаида Шаховская
ДИОТИМА – НОЩ
На Николай Татишчев
Диотима си тръгва, тъжат мълчаливо цветята.
Диотима, прощавай, прозрачни са твойте следи.
От косите ти сини пристига сияние златно –
скъпоценната памет за твойте победи реди.
Ти огледай се, гледай. Тържествено шествие има –
дълъг низ с времена и забравени там имена.
Покривалото твое за тях повдигни, Диотима,
дръжки нека склонят победени от тях знамена.
Диотима премина и звездната вечер се мята,
тишината запява, на птици в небесна вис пей,
и върти се, върти се, върти се сред острова вятър,
свежи лаврови храсти увлича в последния рейд.
* Диотима от Мантинея – жрица, живяла в гр. Мантинея в областта Аркадия в Древна Гърция, която играе главна роля в Платоновия диалог „Пир” (от гръцки дословно „Симпозиум”). Идеите на Диотима формират понятието платоническа любов.
Ударения
ДИОТИМА – НОЩ
Диоти́ма си тръ́гва, тъжа́т мълчали́во цветя́та.
Диоти́ма, проща́вай, прозра́чни са тво́йте следи́.
От коси́те ти си́ни присти́га сия́ние зла́тно –
скъпоце́нната па́мет за тво́йте побе́ди реди́.
Ти огле́дай се, гле́дай. Търже́ствено ше́ствие и́ма –
дъ́лъг ни́з с времена́ и забра́вени та́м имена́.
Покрива́лото тво́е за тя́х повдигни́, Диоти́ма,
дръ́жки не́ка склоня́т победе́ни от тя́х знамена́.
Диоти́ма преми́на и зве́здната ве́чер се мя́та,
тишина́та запя́ва, на пти́ци в небе́сна вис пе́й,
и върти́ се, върти́ се, върти́ се сред о́строва вя́тър,
све́жи ла́врови хра́сти увли́ча в после́дния ре́йд.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Зинаида Шаховская
ДИОТИМА – НОЧЬ
Николаю Татищеву
Диотима уходит, цветы цепенеют в молчаньи.
О прощай, Диотима, прозрачен, как воздух, твой след.
От волос твоих синих идет золотое сиянье,
Драгоценная память тобой совершенных побед.
Оглянись и увидишь. Торжественно шествует мимо
Вереница прошедших веков и забытых имен.
Ты поднимешь для них покрывало твое, Диотима,
Пред тобою склонятся древки побежденных знамен.
Диотима прошла, и рассыпался звездами вечер,
Тишина запевает и птицей небесной поет,
И кружится, кружится, кружится по острову ветер,
Увлекая лавровые рощи в последний полет.
---------------
Руската и френска поетеса, писателка и преводачка Зинаида Шаховская (Зинаида Алексеевна/ Малевская-Малевич Шаховская) е родена на 30 август/12 септември 1906 г. в Москва. През 1920 г. заедно с майка си емигрира в Турция. Учи в американски колеж в Константинопол, в католически манастир в Брюксел и в протестантска школа за социално осигуряване в Париж. По време на Втората световна война участва във френската и в белгийската Съпротива. Работи като редактор във Френската информационна агенция в Лондон (от 1941 г.), военен кореспондент в Германия, Австрия, Гърция и Италия (1945-1948 г.), сътрудник на Международната федерация на киноархивите в Париж (от 1949 г.), отговорен служител във френското радиоразпространение (1961-1964 г.), главен редактор на руската секция на френските радио и телевизия (1964-1968 г.), главен редактор на в. „Русская мысль” (1968-1978 г.) и др. Публикува поезия и проза в емигрантски списания и в издания в различни страни, някои от творбите си подписва с псевдонимите Жак Круазе и Зинаида Сарана. Авторка е на книги с поезия, проза, публицистика и мемоаристика, сред които „Двадцать одно” (1928 г.), „Уход” (1934 г.), „Дорога” (1935 г.), „Europe et Valerius” (1949 г.), „Sortie de secours” (1952 г.), „La parole devient sang” (1955 г.), „Jeu de massacres” (1956 г.), „Перед сном” (1970 г.), „Отражения” (1975 г.), „Рассказы. Статьи. Стихи” (1978 г.), „В поисках Набокова” (1979 г.), „В поисках Набокова. Отражения” (1991 г.) и др. Носителка е на френските ордени „Почетен легион” и „Изкуство и литература”. Умира на 11 юни 2001 г. в дом за стари хора в гр. Сент Женевиев де Буа близо до Париж, Франция.