„ТИ МИ КАЗА, ЧЕ АЗ СЪМ РОДЕН ПОД ЩАСТЛИВА ЗВЕЗДА” („ТЫ СКАЗАЛ МНЕ, ЧТО Я ПОД СЧАСТЛИВОЙ РОДИЛСЯ ЗВЕЗДОЙ”)
Иван Венедиктович Матвеев/ Елагин (1918-1987 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Иван Венедиктович Елагин
ТИ МИ КАЗА, ЧЕ АЗ СЪМ РОДЕН ПОД ЩАСТЛИВА ЗВЕЗДА
Ти ми каза, че аз съм роден под щастлива звезда,
че съдбата на масата ястия вкусни ми дава,
че изтеглил съм жребий удачен, блестящ... За беда
съм роден под червено-зловеща звезда на държава!
Аз роден съм под остър надзор на началствуващ взор,
аз роден съм под скучно-неведом печат, тропащ властно.
По Русия на „яблачко” танцът вилнее раздор,
а в такива епохи се раждаме ний не на място.
От шума на анкети, паспорти и справки залят,
сред гърма на митинги, конгреси, събрания, бури
съм роден, под кънтяща лавина на бедствия в свят,
в който слиза от сцената роля предала култура.
Нека има звезди! Но стила звезден аз не разбрах.
Кой ще каже: защо са в небето звездите горещи?
По вселената някъде плува сребристият прах
и не му е до нас – недостойни прашинки човешки.
Оцелявам, все още празнувам живота си аз
и стоя под ветреца студен на световната гара,
а звездата в нощта не е твоя и моя – над нас
може би само снежна дантела в стъклото изгаря.
Затова се отучих да гледам към звездния лик.
Нека нещо там горе блести, леденейки над мене –
търся дружески поглед, огнище с човешки топлик.
Както каза Делвиг – към небето е все по-студено.
Ударения
ТИ МИ КАЗА, ЧЕ АЗ СЪМ РОДЕН ПОД ЩАСТЛИВА ЗВЕЗДА
Ти ми ка́за, че а́з съм роде́н под щастли́ва звезда́,
че съдба́та на ма́сата я́стия вку́сни ми да́ва,
че изте́глил съм жре́бий уда́чен, блестя́щ... За беда́
съм роде́н под черве́но-злове́ща звезда́ на държа́ва!
Аз роде́н съм под о́стър надзо́р на нача́лствуващ взо́р,
аз роде́н съм под ску́чно-неве́дом печа́т, тро́пащ вла́стно.
По Руси́я на „я́блачко” та́нцът вилне́е раздо́р,
а в таки́ва епо́хи се ра́ждаме ний не на мя́сто.
От шума́ на анке́ти, паспо́рти и спра́вки заля́т,
сред гърма́ на мити́нги, конгре́си, събра́ния, бу́ри
съм роде́н, под кънтя́ща лави́на на бе́дствия в свя́т,
в ко́йто сли́за от сце́ната ро́ля преда́ла култу́ра.
Не́ка и́ма звезди́! Но стила́ зве́зден а́з не разбра́х.
Кой ще ка́же: защо́ са в небе́то звезди́те горе́щи?
По вселе́ната ня́къде плу́ва сребри́стият пра́х
и не му́ е до на́с – недосто́йни праши́нки чове́шки.
Оцеля́вам, все о́ще празну́вам живо́та си а́з
и стоя́ под ветре́ца студе́н на свето́вната га́ра,
а звезда́та в нощта́ не е тво́я и мо́я – над на́с
мо́же би́ са́мо сне́жна данте́ла в стъкло́то изга́ря.
Затова́ се оту́чих да гле́дам към зве́здния ли́к.
Не́ка не́що там го́ре блести́, ледене́йки над ме́не –
тъ́рся дру́жески по́глед, огни́ще с чове́шки топли́к.
Ка́кто ка́за Делви́г – към небе́то е все́ по-студе́но.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Венедиктович Елагин
ТЫ СКАЗАЛ МНЕ, ЧТО Я ПОД СЧАСТЛИВОЙ РОДИЛСЯ ЗВЕЗДОЙ
Ты сказал мне, что я под счастливой родился звездой,
Что судьба набросала на стол мне богатые яства,
Что я вытянул жребий удачный и славный... Постой –
Я родился под красно-зловещей звездой государства!
Я родился под острым присмотром начальственных глаз,
Я родился под стук озабоченно-скучной печати.
По России катился бессмертного „яблочка” пляс,
А в такие эпохи рождаются люди некстати.
Я родился при шелесте справок, анкет, паспортов,
В громыхании митингов, съездов, авралов и слётов,
Я родился под гулкий обвал мировых катастроф,
Когда сходит со сцены культура, своё отработав.
Только звёзды оставь. Разлюбил я торжественный стиль.
Кто ответит, зачем эти звёзды на небо всходили?
По вселенной куда-то плывёт серебристая пыль,
И какое ей дело до нас – человеческой пыли.
Я ещё уцелел, ещё жизнь мою праздную я
И стою на холодном ветру мирового вокзала,
А звезда, что плыла надо мной, – не твоя, не моя, –
Разве только морозный узор на стекле вырезала.
Оттого я на звёзды смотреть разучился совсем.
Пусть там что-то сверкает вверху, надо мной леденея, –
Мне бы дружеский взгляд да очаг человеческий. Чем
Ближе к небу – как Дельвиг говаривал, – тем холоднее.
---------------
Руският поет и преводач Иван Венедиктович Елагин (Уотт-Зангвильд-Иоанн Венедиктович Матвеев/ Елагин) е роден на 1 декември 1918 г. във Владивосток. След средното си образование учи 3 години в Киевския медицински институт. Първите му поетични публикации са от 1941 г. По време на Втората световна война емигрира в американската окупационна зона в Германия. От 1950 г. живее в САЩ. Завършва образованието си в Колумбийския университет, след което преподава в колежа в гр. Мидълбери, щата Вермонт. От 1969 г. е доктор в Нюйоркския университет, а от 1970 г. е професор в Питсбургския университет, където преподава руска литература. Публикува поезия в издания като „Новый журнал”, „Перекрёстки”, „Встречи”, „Диалог – США”, „Америка” и др. Автор е на издадените в Германия и в САЩ стихосбирки „По дороге оттуда” (1947 г.), „Ты, мое столетие” (1948 г.), „По дороге оттуда” (1953 г.), „Политические фельетоны в стихах” (1959 г.), „Отсветы ночные” (1963 г.), „Косой полет” (1967 г.), „Дракон на крыше” (1973 г.), „Под созвездием Топора” (1976 г.), „В зале Вселенной” (1982 г.), „Тяжелые звезды” (1986 г.), „Курган” (1987 г.), на комедията „Портрет Мадмуазель Таржи” (1949 г.) и др. Като емигрант до края на 90-те години в СССР поезията му не е печатана. В Русия двутомник с негови стихове излиза през 1998 г. Умира на 8 февруари 1987 г. в гр. Питсбург, щат Пенсилвания в САЩ.