Николай Виноградов
Ана Янакиева
Открыта дверь и солнце золотое
Лучами спеленало душу мне,
Которую лишила ты покоя,
Придя ко мне... Но правда ли, во сне?
Дали дошла съм в сънищата твои аз не зная...
Дали съм те покрила със златиста пелена?
Дали съм те лишила от покоя? Мога само да гадая...
Към теб прииждам винаги, изпълнена от щастие жена!
Всё высказать одним могу я словом
Для женщины под золотым покровом...
Тепло души своей тебе верну...
А чувства... Чувства любят тишину...
(Само с дума бих могъл да се изкажа
На теб, обагрена в злато, и да ти покажа
Как да върна топлото в твоята душа...
А чувствата?... О, те обичат тишина!)