„СВЕТЪТ НА ФАНТАЗИЯТА” („МIРЪ ФАНТАЗIИ”)
Дмитрий Петрович Ознобишин (1804-1877 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Дмитрий Ознобишин
СВЕТЪТ НА ФАНТАЗИЯТА
Там с нега повява ветрец вихроок,
сребристият бряг там си шепне с поток,
с вълшебен светлик там зорница сияй,
там всичко припламва в природен омай.
Там златно потрепва в клонака лимон,
там стеле се клас на цветущия склон,
там младият грозд е живително мил,
свенливата праскова с нежност пленил.
Там вечно е утро, безоблачно днес,
там дълги години се мяркат без вест,
сред вечност за миг, на безвремие в плен:
поетът за този свят е вдъхновен.
Ударения
СВЕТЪТ НА ФАНТАЗИЯТА
Там с не́га повя́ва ветре́ц вихроо́к,
сребри́стият бря́г там си ше́пне с пото́к,
с вълше́бен светли́к там зорни́ца сия́й,
там вси́чко припла́мва в приро́ден ома́й.
Там зла́тно потре́пва в клона́ка лимо́н,
там сте́ле се кла́с на цвету́щия скло́н,
там мла́дият гро́зд е живи́телно ми́л,
свенли́вата пра́скова с не́жност плени́л.
Там ве́чно е у́тро, безо́блачно дне́с,
там дъ́лги годи́ни се мя́ркат без ве́ст,
сред ве́чност за ми́г, на безвре́мие в пле́н:
пое́тът за то́зи свят е вдъхнове́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Ознобишин
МIРЪ ФАНТАЗIИ
Тамъ негою веетъ вокругъ ветерокъ,
Тамъ шепчется съ брегомъ сребристой потокъ,
Тамъ светомъ волшебнымъ денница горитъ,
Тамъ все наслаждаться природой манитъ.
Тамъ златомъ трепещетъ лимонъ на ветвяхъ,
Тамъ стелются класы въ цветущихъ поляхъ,
И жизнію дышитъ тамъ гроздъ молодой,
И персикъ стыдливой пленяетъ красой.
Тамъ вечное утро, безоблачный день,
Тамъ длинные годы мелькаютъ какъ тень,
Тамъ вечность ничтожна, тамъ времени нетъ:
Въ сей міръ вдохновенный стремится поэтъ.
1825 г.
---------------
Руският поет, писател, краевед и преводач Дмитрий Ознобишин (Дмитрий Петрович Ознобишин) е роден на 3/15 октомври 1804 г. в с. Троицко, Симбирска губерния. Завършва пансиона към Московския университет (1823 г.). Първата му публикация на преводно стихотворение е от 1820 г. в алм. „Каллиопа”, а първото му отпечатано авторско стихотворение е от 1821 г. в сп. „Вестник Европы”. Член е на творческия кръг „Общество друзей” (1822 г.). Лингвист, полиглот, владее френски, немски, английски, шведски, италиански, латински, древногръцки, арабски, персийски, чувашки и мордовски език. Превежда поезия от древногръцки, персийски, арабски, санскрит и др. източни езици, а също творби на Байрон, Мур, Юго, Беранже, Хайне, Калдерон и др. Работи като цензор в управлението на московските пощи (1824-1828 г.), съиздател и редактор е на алм. „Северная лира” (1827-1828 г.) и сп. „Русский зритель” (1828-1830 г.), съставя първия персийско-руски речник. Публикува поезия, проза и преводна поезия в антологии, алманаси, сборници и издания като „Подснежник”, „Полярная звезда”, „Московский вестник”, „Сын отечества”, „Московский наблюдател”, „Галатея”, „Телескоп”, „Молва”, „Отечественные записки”, „Москвитянин”, „Урания”, „Северные цветы”, „Невский альманах” и др. Член е на редица симбирски губернски комитети, почетен съдия, от 1875 г. е действителен статски съветник. Автор е на книгата „Селам, или Язык цветов” (1830 г.). Умира на 1/14 август 1877 г. в гр. Кисловодск. Приживе няма издадена стихосбирка. Първият сборник с негова поезия „Стихотворения” е издаден през 1992 г., през 2001 г. излиза двутомникът „Ознобишин Д. П. Стихотворения” с по-пълни негови събрани съчинения.